Читать «Ангел на греха» онлайн - страница 3

Да носиш прочуто име бе едновременно проклятие и благословия. Беше предизвикателство за младите търсачи на слава, но едновременно с това ги плашеше и някои се отказваха от двубой с него, за да спасят живота си. Ейнджъл мразеше да убива хора, чиито единствено прегрешение бе, че са на грешната страна.

Той бе наемен стрелец. Това бе единственото, което можеше да върши и го вършеше добре. Всеки, който платеше добре, можеше да го наеме, но хората се бяха научили да не го молят направо за убийство, тъй като знаеха, че могат да се окажат на мястото на жертвата. Ейнджъл не правеше разлика между този, който натиска спусъка и онзи, който го е наел. За него и двамата бяха убийци и ако не можеше да намери начин да ги убие лично, оставяше това на представителите на закона.

Не се срамуваше от начина си на живот. Разбира се, искаше му се да е по-различен, но обстоятелствата го бяха направили такъв. И въпреки че в сърцето си бе състрадателен човек, той се придържаше към принципите на този, който го бе научил да се защитава с револвера.

Съвестта си има своето място, но не и по време на стрелба. Ако смяташ да стреляш, трябва да го направиш така, че да убиеш противниците си, иначе те ще се върнат за теб. В някоя тъмна нощ, насред някоя глуха, безлюдна улица ще получиш куршум в гърба, защото веднъж вече са се опитвали да те победят в открит двубой. Разбрали са, че си прекалено бърз за тях и вече не желаят да рискуват. Така става, когато раниш някого, но не го убиеш. Понякога противникът ти може да реши, че си бърз, но ръката ти не е достатъчно точна. В тези случаи той ще пожелае да се срещнете отново в открит двубой, а това би било чиста загуба на време. Освен това винаги има вероятност късметът да ти изневери. Ще бъде дяволски жалко, ако загинеш от куршума на някого, когото вече си можел да убиеш.

Преди да научи тези правила, на три пъти едва не загина от ръцете на нечестни мъже и престъпници. И трите пъти бе спасен, но не благодарение на собствените си сили, а с помощта на непознати. Дължеше живота си на трима мъже, но Ейнджъл не бе от хората, които обичат да са задължени някому. Два от дълговете бяха платени, при това вторият съвсем неотдавна.

Дойде в този град, надявайки се да плати и третия си дълг. Не знаеше защо го изпратиха точно тук. Канеше се да намери Левис Пикънс, за да разбере задачата си, когато този млад търсач на слава му се изпречи на пътя.

Знаеше единствено, че името му е Том Пекъс. Той беше непознат в този град, също както и Ейнджъл. Никой не можеше да му каже дали е закоравял убиец, или е просто един глупав младеж. По дяволите, мразеше такива неща. Нямаше намерение да участва в престрелка с този млад човек и се бе опитал да я избегне, ала от него се очакваше да приеме предизвикателството. Том Пекъс наистина имаше намерение да го убие. Ейнджъл трябваше да приеме тази проста истина, за да успокои съвестта си.