Читать «Ангел на греха» онлайн
Джоана Линдзи
Annotation
Каси Стюарт се опитва да сложи край на двадесет и пет годишна вражда между две съседски семейства, но усилията й само наливат масло в огъня. Младото момиче се нуждае от умиротворител, но вместо това попада на наемен убиец.
Наричат го Ейнджъл — суров, но красив наемен убиец, с очи черни като греха. Воден от силно чувство за дълг и от желанието да вкуси сладките целувки на Каси, Ейнджъл копнее да накара младото момиче да го пожелае…Той е готов да премине през огън и лед заради нея и дори да се откаже от досегашния си живот…
Джоана Линдзи
ГЛАВА 1
ГЛАВА 2
ГЛАВА 3
ГЛАВА 4
ГЛАВА 5
ГЛАВА 6
ГЛАВА 7
ГЛАВА 8
ГЛАВА 9
ГЛАВА 10
ГЛАВА 11
ГЛАВА 12
ГЛАВА 13
ГЛАВА 14
ГЛАВА 15
ГЛАВА 16
ГЛАВА 17
ГЛАВА 18
ГЛАВА 19
ГЛАВА 20
ГЛАВА 21
ГЛАВА 22
ГЛАВА 23
ГЛАВА 24
ГЛАВА 25
ГЛАВА 26
ГЛАВА 27
ГЛАВА 28
ГЛАВА 29
ГЛАВА 30
ГЛАВА 31
ГЛАВА 32
ГЛАВА 33
ГЛАВА 34
ГЛАВА 35
ГЛАВА 36
ГЛАВА 37
ГЛАВА 38
ГЛАВА 39
ГЛАВА 40
ГЛАВА 41
info
Джоана Линдзи
Ангел на греха
ГЛАВА 1
Тексас, 1881 г.
Беше пладне… време — символ на смъртта в много градове на Запада. И този град не правеше изключение. Онези, които не бяха чули новината, разбраха, че нещо ще се случи, когато видяха забързаните си съграждани да се прибират по домовете. Само едно нещо можеше да причини подобна паника в този час на деня.
Пладне… време, благоприятно и за двете страни, без сенки, които да отклоняват вниманието, а слънцето, издигнало се високо в небето, не заслепява очите. Никому не би хрумнало да се запита дали този, които бе предизвикан, желае да участва в двубоя, нито пък смятаха за нечестен факта, че може би е принуден да го направи. Мъж, който си изкарва прехраната с оръжие, обикновено няма голям избор в подобни случаи.
Сега улицата бе почти пуста, а зад прозорците се бяха струпали хора, очакващи някой да умре. Дори ноемврийският вятър спря за миг и прахът по улицата се слегна под ярките лъчи на късното есенно слънце.
От северния край на улицата се зададе Том Прайни, човекът, който бе отправил предизвикателството, макар че в този момент се наричаше Том Пекъс. Беше изчакал час след като предизвика противника си — достатъчно време, за да поразмисли дали този път не бе избързал. Не, просто глупави нерви, които го тормозеха пред всеки двубой. Чудеше се в колко ли престрелки ще трябва да участва, преди да се чувства така спокоен, както изглеждаше противникът му.
Том нямаше нищо против убийството. Обичаше силата и триумфа, които го изпълваха всеки път, след като двубоят свършеше. А чувството за непобедимост бе особено сладко. А и страхът им… Господи, обичаше, когато другите се страхуваха от него. Така че какво значение имаше, че трябва да преодолее собствения си незначителен страх пред всеки двубой? Резултатът си заслужаваше.
От доста време се бе надявал да му се отдаде подобна възможност — да се срещне с прочут стрелец. Собствената му слава не се разнасяше толкова бързо колкото му се искаше. Никой в тази отдалечена част на Юга не бе чувал за Том Пекъс. По дяволите, не го помнеха дори и в местата, където бе печелил двубои, защото бяха с неизвестни стрелци. Също като него.
