Читать «Ангел на греха» онлайн - страница 2

Но днешният му противник бе Ейнджъл, а името му бе добре известно почти из цялата страна. Някои го наричаха Ангела на смъртта и то не без основание. Никой не знаеше точно колко мъже бе убил. Говореше се, че и самият Ейнджъл не знае броят им. Славеше се не само като най-бързият, но и най-точният стрелец.

Може би Том не бе толкова точен, но беше сигурен, че е по-бърз. И знаеше точно колко мъже бе убил — един заради измама на карти, двама мръсници, както и шерифът, който го бе проследил миналата година, въобразявайки си, че може да го обеси заради обвинението, че е стрелял по невъоръжен мъж. Том Пекъс искаше да има слава и името му да е прочуто, но нямаше желание то да се мъдри по обявите за издирвани престъпници.

През кратката си кариера бе преживял няколко престрелки и при повечето от тях бе имал невероятен късмет. Противниците му бяха толкова смаяни от бързината му, че просто се отказваха от двубоя и се признаваха за победени. Днес не очакваше, че Ейнджъл ще постъпи по този начин и ще свали револвера си, но се надяваше да го изненада, за да има време да се прицели точно и да стреля без ръката му да трепне. Така че когато димът се разсее, само той да остане изправен насред прашната улица.

Пристигна в този град преди два дни. Щеше да си замине още днес, ако не бе чул, че Ейнджъл е пристигнал миналата нощ. Том бе сигурен, че никой не бе забелязал пристигането му в града, но всички щяха да знаят, когато го напусне!

Тази сутрин когато спря Ейнджъл на излизане от хотела, той не се оказа такъв, какъвто Том си го представяше. Мислеше си, че прочутият стрелец е по-висок и по-възрастен, а лицето му няма да ти е толкова безизразно, докато изслуша предизвикателството. Реакцията му бе на човек, който не се интересуваше от двубоя. Но Том нямаше намерение да се отказва.

Той му препречи пътя и изрече на висок глас, така че всички наоколо да го чуят:

— Ейнджъл? Чух, че си бил много бърз, но аз съм тук, за да ти покажа, че съм по-бърз.

— Както желаете, мистър. Нямам намерение да оспорвам думите ви.

— Но аз възнамерявам и да ги докажа! По пладне. Не ме разочаровай!

Чак след като си тръгна, Том осъзна колко студени и безизразни бяха очите на Ейнджъл, очи черни като греха, очи на безмилостен убиец.

Ейнджъл очакваше противника си с привидно спокойствие. Беше спрял по средата на улицата и търпеливо чакаше младия търсач на слава да приближи.

По външния му вид не можеше да се разбере колко е ядосан. Това, което се канеше да направи, бе безсмислено. Не беше като да убиеш някой, който си го заслужава. Не познаваше това момче, не знаеше какви грехове тежаха на душата му, колко души бе убил, откакто е тръгнал да прославя името си, и дали въобще бе убил някого. Мразеше двубоите, когато не знаеше нищо за противника си.

Разбира се, дори и да знаеше, това нямаше да го спре да приеме предизвикателството, но поне нямаше да съжалява за нечие безсмислено убийство. Повечето от младите стрелци, които жадуваха имената им да се прочуят, нямаха смелост да започнат с него. Обикновено преди да го предизвикат вече имаха няколко двубоя зад гърба си, а това означаваше, че бяха отнели няколко човешки живота. За да се прочуе името им, бяха загинали невинни хора. Ейнджъл не изпитваше угризения на съвестта да убива подобни мъже. В такива случаи се смяташе за справедлив палач, който изпълнява присъдата малко по-бързо от ръката на закона. Може би така щеше да спаси живота на някои свестни хора.