Читать «Златното божество» онлайн - страница 99

— А покойният магистрат остави и други улики, които доказват, че е знаел за участието ви в престъпен заговор и за намерението ви да го убиете. Повтарям ви, Гу, признайте и назовете съучастниците си.

Гу вдигна глава и отправи отчаян поглед към съдията. После заекна:

— Аз… при-признавам.

Той избърса потта от челото си и продължи с погаснал глас:

— Монаси от корейски храмове, пътуващи с моите кораби между корейските пристанища и Бънлай, донасяха златни пръчки в тояжките си. Хуйбън и доктор Цао наистина бяха хората, които ми помагаха да пренеса това злато в запустелия храм и оттам — в столицата. Ким Сан също беше мой помощник, а Дзухай, монахът отговорник за раздаването на милостинята, помагаше на Хуйбън заедно с десет други монаси, чиито имена ще ви кажа. Игуменът и останалите монаси нямат вина. Златната статуя беше излята тук под ръководството на Хуйбън. Използван беше огънят, на който бе кремирано тялото на Дзухай. Истинското копие, изваяно от майстор Фън, укрих в дома си. Ким Сан нае един корейски дърводелец, който постави отровата в гредата на тавана в библиотеката на съдията Уан, след което с първия кораб върна човека обратно в Корея.

Гу вдигна глава и умолително погледна съдията. После проплака:

— Но кълна ви се, че във всички случаи аз действах по заповед, ваше превъзходителство. Истинският престъпник…

— Мълчете! — гръмогласно го прекъсна съдията. — Не се опитвайте да ми пробутвате други лъжи. Утре в съдилището ще имате пълната възможност да отговаряте на отправените към вас обвинения.

После Ди се обърна към Цяо Тай:

— Арестувай този човек и го отведи в съдилището.

Цяо Тай незабавно върза ръцете на Гу зад гърба му и го отпрати с по един стражник от всяка страна.

Съдията посочи към доктор Цао, който бе останал да седи на стола си като вкаменен. Но когато видя, че към него се приближава Ма Жун, изведнъж скочи и хукна към другия край на терасата. Ма Жун се втурна след него. Докторът се опита да му се изплъзне, но Ма Жун го хвана за края на развяващата се брада. Доктор Цао изпищя. Брадата му остана в огромната лапа на Ма Жун. Върху малката хлътнала брадичка на доктора беше останала само тънка полуразкъсана ивица пластир. Докато той с отчаян вик вдигаше ръце към оголеното си лице, Ма Жун хвана китките му и ги върза зад гърба.

Строгото лице на съдията бавно се озари от усмивка. Доволен, той прошепна полугласно:

— Значи тази великолепна брада е била фалшива.

Глава XVIII

Съдията Ди разнищва злостен заговор; най-сетне се установява самоличността на една неуловима личност.

Когато съдията Ди и тримата му помощници се върнаха в съдилището, отдавна минаваше полунощ. Ди ги отведе направо в личния си кабинет. Той се разположи зад писалището си, а Хун отиде при мангала на масата в ъгъла и му приготви чаша силен чай. Съдията отпи няколко глътки, след което се отпусна на облегалката и заговори:

— Нашият велик държавник и блестящ следовател Ю Чучиен казва в своето „Ръководство за магистрати“, че един следовател никога не бива да следва сляпо дадена хипотеза, а е длъжен многократно да я преразглежда в хода на следствието и непрекъснато да я сравнява с новопоявяващите се факти. Ако попадне на обстоятелство, което не се връзва с теорията, той не трябва да го нагажда към нея, а е длъжен или да нагоди теорията към обстоятелството, или изобщо да я изостави. Винаги съм смятал, приятели мои, че това е толкова просто, че едва ли има нужда да се споменава. Обаче в случая с покойния съдия аз очевидно пренебрегнах това основно правило.