Читать «Златното божество» онлайн - страница 101

Роберт ван Хюлик

— Е — каза Ма Жун, — доволен съм, че все още мога да вярвам на очите си. Бях започнал да се тревожа, че не мога да различа кошница с отпадъци от седящ човек.