Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 3

 Мир. - Думата излязла със съскане от подигравател­ните устни на Нереза. - Мирът е само скучно временно затишие преди падането на мрака.

 Върни се при сенките си, Нереза! - махнала нехайно с ръка Луна. - Тази вечер е за радост, за светлина, за праз­нуване - не ни се слуша за твоите амбиции и мечти за власт.

 Нощта е моя! - Тя протегнала рязко ръка и една свет­кавица, черна като очите й, прорязала белия пясък и тъм­ното море и се насочила като стрела към летящите звезди. Разкъсала потоците от светлина миг преди звездите да се приютят в една от меките извивки на луната.

За миг звездите потрепнали, а заедно с тях потрепнали и световете отдолу.

 Какво направи! - хвърлила се Селена към нея.

 Само добавих нов дар към вашия, сестрички] Един ден те ще паднат - огнената звезда, ледената и водната ще се изтърколят от небето с цялата си сила и всичките си пожелания и светлината и мракът ще се слеят в едно.

Нереза избухнала в смях и вдигнала високо ръце, сякаш искала да свали звездите от небето.

 А когато те ми паднат в ръчичките, луната ще умре завинаги и мракът ще победи!

 Звездите не са за теб! - Арианрод пристъпила напред, но Нереза метнала в пясъка черна светкавица, която оста­вила тлееща бездна помежду им. Димът се извисил и из­пълнил въздуха с противна миризма.

 Когато се сдобия с тях, този свят ще умре заедно с луната - вие също! И докато изсмуквам силите ви, ще дам воля на други, дълбоко скрити. Крехкият мир, който вие боготворите, ще се превърне в агония, страх и смърт.

Нереза вдигнала ръце през дима, пламнала от желание.

 Собствените ви звезди определиха съдбата ви, както и моята!

 Не си желана тук! - Арианрод метнала синя светка­вица, която изсвистяла като камшик и увила огнен език около глезена на Нереза.

Писъкът й раздрал въздуха, разтърсил земята. Преди Арианрод да успее да върне мрака обратно в бездната, издълбана сега от самата нея, Нереза разперила тънки черни криле и излетяла, разкъсвайки камшика от светлина. Кръвта от глезена й прогорила пясъка и запушила.

 Аз сама определям съдбата си! - извикала тя. - Ще се върна пак, ще взема звездите и световете, които искам. А вие ще познаете смъртта и болката и ще изгубите всич­ки, които обичате!

Крилете се прибрали и тя изчезнала.

 Не може да направи нищо - нито на нас, нито на хо­рата ни - казала Луна.

 Не подценявай силата й и жаждата й за власт. - Се­лена се взряла в тъмния залив, пронизана от ужасна тъга. - Сега ще има смърт и кръвопролития, болка и тъга. Тя остави всичко това след себе си като стигма.

 Няма да й позволим да притежава звездите! Сега ще ги върнем обратно! - извикала Арианрод. - Ще ги унищожим!

 Рискът е твърде голям, зловонната й мощ все още се усеща във въздуха - промърморила Селена.

 Значи, да не предприемаме нищо и да рискуваме всичко? - възмутила се Арианрод. - И да я оставим да превърне този прекрасен дар в нещо тъмно и смъртоносно?

 Не можем да го направим! Няма да го направим! Те гце паднат, нали? - обърнала се Луна към Селена.

 Виждам, че ще паднат и ще оставят ярка следа, но не виждам кога.