Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 2

пясък край мастиленосиньото море и повдигнала лице към нощното небе, към ярката луна.

 Луната е наша - напомнила й Луна. - Не можем да й дадем онова, което сме се врекли да почитаме.

 Звезди! - Арианрод повдигнала ръка с дланта нагоре. Затворила очи и сключила пръсти. И като се усмихнала, отново ги разтворила. В дланта й блестял леден диамант. - Звезди за Егле, сияйната!

 Звезди! - Сега и Селена протегнала напред ръка, разтворила я. Държала огнен диамант. - Звезди за Егле, които да светят като името й!

Луна се присъединила към тях с воден диамант.

 Звезди за Егле, лъчезарната!

 Трябва да има и още нещо. - Селена завъртяла искря­щата звезда в ръката си.

 Пожелание. - Луна пристъпила по-близо до морето и водата обсипала нозете й с хладни целувки. - Пожелание от всяка от нас, което да съпровожда звездата. Моето е: силно и изпълнено с вяра сърце.

 Остър и любознателен ум. - Селена вдигнала високо ледената звезда.

 И неукротим приключенски дух. - Арианрод вдигна­ла и двете си ръце - в едната държала звездата, с другата сочела към луната. - И нека тези звезди греят на небето, докато свят светува!

 Да светят ярко в името на кралицата!

Огнената звезда започнала да се издига към небето, а заедно с нея - ледената и водната.

Докато се извисявали, те се въртели и пръскали светли­на над сушата и морето, притегляни от луната и хладната й бяла сила.

Под тях като безшумна змия преминала сянка.

Нереза се плъзнала по брега към водата - сянка, скри­ваща светлината.

 Събрали сте се без мен, сестри мои.

 Ти не си една от нас! - отсякла Арианрод, от двете й страни застанали Луна и Селена. - Ние сме светлината, а ти си мракът!

 Няма светлина без мрак! - Устните на Нереза се из­вили, но в очите й проблясвал гняв, забелязвали се и на­ченки на лудост. - Когато луната намалява, тъмнината е тази, която я яде. Късче по късче.

 Светлината преобладава. - Луна посочила към звез­дите, които вече се били издигнали високо в небето, оста­вяйки цветни дири след себе си. - А сега е още повече.

 Поднасяте дарове на кралицата, сякаш сте нейни покорни слуги. А тя е само едно безпомощно глуповато момиче. Ние сме тези, които могат да управляват. Които трябва да управляват.

 Ние сме нейни пазителки - напомнила й Селена. - Само наблюдаваме, не управляваме.

 Ние сме богини! Притежаваме и този свят, и остана­лите. Само си помислете за това и какво можем да постиг­нем, ако обединим силите си! Всички ще ни се кланят и ще живеем вечно, млади и красиви.

 Нямаме желание да властваме над простосмъртните, безсмъртните и полубезсмъртните. Такава власт води до кръвопролития, войни и смърт - отхвърлила идеята Ари- анрод. - Подобен стремеж означава да се откажем от кра­сотата на вълшебствата. - Тя отново повдигнала лице към звездите, създадени от нея и сестрите й, които разпръск­вали светлината си.

 Смъртта е неумолима! Ще гледаме как и тази нова кралица живее и умира, също като предишната.

 Тя ще живее седем пъти по сто години! Видях това. И докато живее - продължила Селена, - ще има мир.