Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 160

 И имаш нужда от чиста риза - отбеляза Саша.

Дойл погледна към съсирената кръв върху тъканта.

 Да. Ще я сменя. И ми трябва комплектът за бърза помощ, за да намажа тези изгаряния - обърна се той към Райли. - Сега е твой ред да ми помогнеш. Ще ви разкажа историята си, а после трябва да почистим района. И да се махаме оттук.

 Чиста риза, медикамента, бира, почистване. Провер­ка. Ще попитам моя човек за новата ни квартира - трябва да знаем къде точно отиваме.

След минути вече се бяха събрали в кухнята и Бран се грижеше за раните на Райли.

 Кога си нарани ръцете? - попита я Дойл.

 Тя изтръгна от теб създанието - обясни Сойер. - Прос­то го откъсна от теб и после му пръсна черепа.

След като отпи голяма глътка бира, Дойл изгледа втрен­чено Райли.

 Значи сме квит.

 Да, след като ти не умря. Мисля, че сме квит. Но да чуем защо.

 Заради магьосница. Магьосничеството не означава, че не може да си луд. Тя беше такава. Примамваше млади мъже, използваше ги, после ги убиваше за удоволствие.

 Магьосница черна вдовица - вметна Райли.

 Един от младите мъже беше мой брат. Едва на седем­найсет, когато тя го впримчи в мрежите си.

Аника инстинктивно уви ръце около него.

 Толкова съжалявам.

 Аз открих следите й. Това беше моята цел, единстве­ната ми цел. Да го спася и да я унищожа. Направих сделка с един алхимик, дадох му всичко, което имам. Той измайс­тори меча, за да я довърша с него. Когато я открих, брат ми вече умираше и не можах да го спася. На седемнайсет, и умря в ръцете ми. Момче, което и на мравката път пра­веше. Мъката ми заглуши дори яростта ми. Той ме умоля­ваше да го убия, но аз не можех. Не можех да направя онова, за което ме умоляваше. Това винаги ще тежи на съвестта ми. Той умря в мъки, докато аз скърбях...

...Тя е усещала тази скръб. Опивала се е от нея. Сбих се с нея, заслепен от мъка, вече не изпитвах гняв, да не говорим за страх. Когато тя видя, че ще я надвия, избра най-тежко­то проклятие. Щях да гледам как всички, които обичам, умират. Щях да ги гледам как кървят в битка, страдат от болести, сбръчкват се и повяхват от старост. Никога няма­ше да позная облекчението на смъртта, а само смъртта на всички, до които се докосна. - Той довърши бирата, избута бутилката настрана. - Отсякох, й главата със сабята и пог­ребах тялото на брат ми у дома, докато слушах риданията на майка ни. Той беше най-малкият, а аз - най-големият. Но не успях да го спася, не му дадох каквото поиска от мен в края си. И оттогава проклятието ме преследва.

 Кога беше това? - попита го Бран.

 През 1683 година.

 Божичко, колко си стар! - Макар да го каза с обич, Сойер постави ръка върху рамото на Дойл и лекичко го стисна. - Извинявай, приятел.

 Щеше да съжаляваш, ако го беше послушал - успокои го Аника. - Това щеше да ти тежи, както сега ти тежи, че не си направил нищо. Тази битка не е била по силите ти.

 Свършено е с това, много отдавна. - Той погледна към Саша. - Ти мислиш, че е трябвало да ви кажа по-рано. Вие сте първите, с които съм се бил заедно, откакто търся звездите. Старите навици умират трудно. Не ми беше лес­но да разкрия тайната си. Сега мога да ви кажа, че след тази вечер, след тази битка, бях решил да се преборя с навика си и да споделя тайната си с вас - както го направих сега. Няма да ви виня, ако не ми повярвате.