Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 158

 Не ми напомняй! Ядреният ти холокост ме запрати цели двайсет стъпки назад. Добре че не съм от суетните! Е, може и да съм... Както ида е, надявам се даме оправиш. Боли адски - поде тя, после въздъхна дълбоко. - Или поне болеше. Благодаря!

Той бе използвал възможностите си да облекчи болката и щеше да направи още, когато се прегрупират.

 Имам отвари, които ще оправят лицето ти и ще из­глеждаш по-хубава и отпреди.

 Разкрасяването ще ми се отрази добре. Както и да е.

 Райли огледа бойното поле. - Надявам се да можеш да оправиш и тази каша. Няма да ви търся друго място, ако оставим това така.

 Ще имам грижата. Други рани? - попита Бран, макар Саша вече да оглеждаше едно сериозно ухапване върху рамото на Аника.

 Ти й срита задника! - Сойер измъкна голяма кърпа от джоба си, уви я около кървящата си мишница. - Шоуто си го биваше!

 Не се репчи толкова! - Райли го побутна с бедро. - По-добре да почистим тук и да ни няма. Дали ще се върне пак тази вечер, как мислиш, Саша?

 Беше шокирана и ранена. Бясна, но изумена, че Бран не само можа да я удържи, но и да я рани. Не, едва ли ще се върне тази вечер. Изобщо не мога да я почувствам. Зат­ворила се е някъде и засега ще ни остави на мира.

 Ближе си раните. - Райли поглади кучето по главата.

 И ние трябва да го направим. Ще дам на Аполон вода и нещо много, ама много вкусно за ядене!

 Аз ще си взема бира. - Дойл тръгна след нея.

 Някои от стрелите ти все още са пръснати наоколо. Ще се опитам да ги намеря в тъмното.

 Аз ще ти осигуря светлина - каза Бран на Сойер .-Ще почистим навсякъде, но след като се погрижа за изгаряни­ята на Райли. Тя е пострадала най-много.

Всички се обърнаха като един, когато чуха вика на Дойл.

Нещото се изстреля от небето, с разперени криле, изви­ти нокти, насочи се право към Райли. Тя посегна за писто­лета си, обърна се рязко, за да защити кучето. Преди да успее да извади оръжието си, Дойл я изблъска настрана.

Макар да бе изтеглил меча си, създанието заби зъби и нокти в гърдите му и той не успя да замахне с него.

Звярът изпищя тържествуващо, когато той падна на земята, а дръжката на меча се плъзна от безжизнената му ръка.

Докато всички тичаха към него, Райли улови създание­то с голи ръце, вдигна го във въздуха. И като извади пис­толета си с ръка, цялата в рани от крилете му, изпразни пълнителя в тялото му.

Отпусна се до Дойл и притисна безнадеждно с ръце зейналата на гърдите му рана.

 О, не! Донесете ми няколко хавлиени кърпи! Трябва да притиснем раната, да спрем кървенето. Бран, направи нещо!

 О, боже! - Бран също коленичи до тялото. - О, боже! - повтори. - Твърде късно е! Той е мъртъв.

 Тогава го съживи!

 Не ми е по силите. - Бран нежно докосна ръката на Райли, но тя рязко я отдръпна. - Не мога да възкресявам мъртвите, скъпа.

Разплакана, Аника седна, взе главата на Дойл в скута си, погали го по косата.

 Не можем ли да направим нещо? Сойер, върни ни назад, само няколко минути...