Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 161
Unknown
Вярвам ти. - Саша въздъхна леко. - Сега вече всички знаем кои сме и какво можем. Само така може да се създаде истински съюз. Вярвам и в това.
Може ли и аз да кажа нещо? - попита Сойер. - Просто да изясним нещата. Значи, имаме си магьосник, ясновидка, върколак - харесва ми думата, ясно? - обърна се той към Райли със смях, преди тя да успее да му изръмжи. - Русалка, човек, който е безсмъртен, и такъв, който може да пътува през времето и пространството. Боже мили! Ами че ние приличаме на проклетите Отмъстители! Богиня или не, кучката ще се провали, и то с гръм и трясък!
И за да продължим с добрите новини... - Райли му подаде лист хартия. - Координатите за разкопките ни в Капри. Защо просто не направим каквото трябва - да махнем лодката оттук, да върнем джипа, да почистим и да потеглим към втори рунд.
С радост, и знаеш ли защо? Толкова е хубаво отново да се заловиш за работа. Справяме се добре - заключи Сойер. - Време е да вдигаме гълъбите! Следваща спирка
Капри.
Всички се заеха със задълженията си.
В късната, огряна от луната нощ Саша погледна за последен път към морето. Бран хвана ръката й, поднесе я към устните си по начин, който от сега нататък винаги щеше да я кара да се усмихва.
Един ден пак ще се върнем, както каза ти.
Бих искала. Бих искала отново да застана на носа с теб, под звездите, в топла лятна нощ - когато всичко е притихнало и докъдето ни стига погледът, цари покой.
Ти си моята светлина, Саша! Моята звезда и моят покой. - Той я целуна нежно. - Готова ли си?
Да. За всичко.
Заедно слязоха по стълбите на терасата, за да се присъединят към останалите.
Аполон хърка вътре. Утре рано-рано съседът ще дойде да се погрижи за него, да нахрани кокошките. - Райли погледна часовника си. - Още няколко часа. Това куче ще ми липсва...
Скоро ще се развидели. Ако ще го правим - каза Дойл,
сега е моментът.
Съберете се по-близо. - Сойер им направи знак да се приближат един до друг. - Уловете се за ръце и дръжте здраво шапките си. Чака ни страхотно пътуване.
Саша вдигна поглед към лицето на Бран, засмя се.
И наистина беше страхотно пътуване.
В пещерата си Нереза кипеше от ярост. Беше облекчила болките си, но без значение колко кръв, отвари и воля бе използвала, сивата нишка все така се виеше като змия в тьмната й коса. Край очите и устата й се бяха образували бръчки.
Тя счупи поредното огледало и изруга. И от очите й потекоха кървави сълзи.
Те щяха да си платят за това, че посегнаха на красотата й. Щяха да си платят, задето й се опълчиха. Където и да избягат, каквито и магии да измислят, тя щеше да ги последва и да ги унищожи.
Нямаше да се успокои, докато звездите не заблестят само за нея.
Нереза взе сферата си и прокара ръка по нея. Имаше начини, много начини. Тя просто трябваше да избере друг.
