Читать «Нора Робъртс Пазителите 1 Огнена звезда» онлайн - страница 156

 Сега! - Бран я хвана за ръката, после извика на Райли да отпуши първата бутилка. - Дръж се! - извика на Саша и уви здраво ръка около кръста й. Не беше като летене - макар тя да си го бе представяла точно така. Беше като пътуване с ракета - толкова горещо, толкова бързо, че всичко се замъгли от скоростта.

Изведнъж тя се оказа на носа с него, както бе станало в съня й.

 Стой зад мен или ще те върна обратно, кълна се! - Той я притегли към себе си. - Каквото и да се случи, стой зад мен! - Впи устни в нейните, целувката му беше толкова огнена, колкото и полетът. - Обичам те - прошепна той, после се обърна да призове бурята.

Тя си помисли, че знае какво да очаква. Беше го съну­вала, нали? Отново и отново. Но не знаеше какво може да призове той, над какво може да властва, какво може да рискува.

Когато Бран вдигна ръце, всичко се разтресе - въздухът, земята, морето отдолу.

 В това място, в този час, призовавам всички могъщи светове. Дайте ми от силата си, през сушата, през морето, и нека тя се надигне, мощна и яростна, и отърве света от тази чума. Проехти, гръмотевицо!

Тя изтрещя като оръдейна стрелба.

 Разкъсайте ги с гласа си, светкавици! Изпепелете ги с жежкия си син пламък!

Мълниите прорязаханебето, ослепителни и електрико- восини.

 Изгорете тъмнината, спуснала се отгоре ни! Изпратете вихрушки на пътя им, нека се пръснат като пепел в нощта! Излейте дъжд като изгарящо наводнение, нека се удавят в собствената си черна кръв!

Саша се беше свлякла на колене, разлюляна от отпри­щените от Бран сили. Вятърът фучеше и разкъсваше дре­хите й, въпреки че от проливния дъжд бяха залепнали за тялото й.

През виелицата виждаше как земята долу проблясва - шишенца експлодираха с ослепителна светлина, пробляс­ваха остри като нож лъчи, последвани от внезапния удар на светкавица.

И стотици, може би хиляди крилати тела се завъртаха във въздуха, политаха надолу с писъци, които ехтяха в ушите й.

И да, той беше бурята! Пламтеше в синьо като светка­виците, които призоваваше с вдигнати високо ръце, от пръстите му струеше ярка светлина.

Въпреки лютата битка Саша вече предвкусваше победа. Те успяваха да отблъснат мрака.

Изведнъж, насред бурята, пристигна Нереза. Черната й като нощта коса се развяваше на вятъра. Очите й пробляс­ваха в тъмнината, пълни с омраза, с ярост и ужасяваща мощ.

Беше яхнала триглав звяр със зинала паст и дълги, стрелкащи се езици.

С подигравателен смях блокира една светкавица, насо­чена към нея, улови друга и я вдигна като копие.

 Нима си въобразяваш, че жалката ти сила ще ме спре! - Мощният й глас отекна като гръм. Предчувствието за победа се превърна в леден страх.

 Аз съм богиня! Аз управлявам мрака, а твоята свет­лина е като гаснещ пламък в сравнение с моята мощ! Ще изпия кръвта ти, магьоснико, и ще изсмуча мозъка на яс- новидката! - Тя погледна надолу, когато видя там да екс­пл одира светлина. - А когато свърша с вас, ще нарежа останалите на парчета и ще нахраня кучетата си с тях! Дайте ми звездата и ще живеете!