Читать «Адвокатът» онлайн - страница 17

— Направи го — казва Сюзан. — Само че тя има добри адвокати. И както вече споменах, съдията не успя да оформи картинка, в която да намести Зо. Напоследък май я влече към властта и парите.

— Моят човек е обикновен работяга, спечелил случайно голяма сума.

— Как?

— От лотарията.

— Майтапиш ли се?

— Не, сериозно говоря.

— Значи наистина познаваш човек, който е спечелил? Мислех си, че просто обявяват числата за радост на населението — съвременен вариант на гладиаторските игри в древния Рим.

— Познавах го още преди да спечели и явно ме е запомнил с добро.

— Колко е спечелил? — пита тя.

— Осемдесет и седем милиона долара.

— Господи! — Тя се разсмива. — Направо неприлична сума. Трябва да ме запознаеш. Женен ли е?

— Скоро ще станат четирийсет години.

— Защо най-добрите са вечно заети?

Леко притискам с палец отстрани под ребрата.

— Ооох! Боли. — Тя продължава да се киска. — Е, какво иска от теб този клиент?

— Отчаян е. Иска да извия ръцете на Суейд. Да изкопча от нея къде е детето. И да наема частен детектив, който да го издири.

Сюзан се разсмива. После поклаща глава.

— Той не разбира с кого си има работа.

— Разполага с достатъчно средства. И охотно ще хвърли всичко до последния цент, само и само да си върне внучката.

— Нищо чудно да стигне дотам. Нека ти дам един съвет. — Тя се преобръща на една страна, за да ме погледне в очите. — Не се замесвай.

— Защо?

— Защото те чакат много неприятности, а накрая ще останеш с празни ръце. Зо се е прочула с успехите си в тия истории. Досега никой не е успял да я притисне в ъгъла нито съдилищата, нито правозащитните органи. Някои от най-добрите частни детективи в страната са се опитвали да следят нейните хора, за да открият дечицата, изчезнали под крилото на Зо. И засега всички удрят на камък.

— Благодаря за доверието.

— Ти ме попита дали познавам жената. Просто ти казвам какво е положението. Тя харесва онова, което върши. Засега й се разминава. Пет пари не дава за съдилищата и мрази адвокатите. Навремето бившият й съпруг бил наел опитен адвокат. А имал и много пари. Адвокатът го отървал от обвиненията в нападение, отвличане и опит за убийство. Извел го от съдебната зала, после веднага се върнал и подал молба за родителските права.

— Значи Суейд има дете?

— Имаше — поправя ме Сюзан. — Четиригодишно момченце. Съдът не видял причини да отнема родителските права на бащата. В края на краищата полицейското му досие било чисто. Една година по-късно детето загинало. Счупване на гръбнака. Паднало от балкона, докато било на гости при баща си.

Сюзан се превърта по гръб и ме поглежда втренчено, закривайки с длан очите си от залязващото слънце.

— Сега разбираш поне донякъде — казва тя — защо Зо Суейд е тръгнала на кръстоносен поход.

3

Тази сутрин имам среща с Хари в кантората на Ориндж Стрийт зад ресторант „Бригантина“ и хотел „Кордова“. Фасадата откъм улицата е белосана в стила на испанска колониална хасиенда. Над сводестия портал към двора примигва и съска зелен неонов надпис:

ПРИ МИГЕЛ

РЕСТОРАНТ „КАКТУС“

Вътре има открит ресторант, обкръжен от бутици, магазинчета и фризьорски салон, свързани с лабиринт от тесни алеи и пътечки, а над всичко това се разстила зелен балдахин от акации и бананови дървета.