Читать «Как се става войник» онлайн - страница 2

Мери се извърна, видя, че полковникът я наблюдава и му се усмихна.

Миговете на откровение в човешкия живот винаги идват неочаквано. Полковникът беше обикновен воин, но когато Мери се усмихна, сякаш израсна. Той видя сам себе си — старец на двадесет и няколко години, подчинил всичко лично на военната машина. Това тъжно, красиво, обикновено лице му говореше за всичко, което той беше пропуснал, за всички по-красиви страни на живота, известни само на мъжа и жената, които са се опознали един друг чрез любовта.

То му каза дори повече. Каза му, че дори сега за него не е още прекалено късно. Лицето едновременно обещаваше и укоряваше.

Всичко туй мина през ума на полковника и нещо от него се отрази в очите му. Мери явно разгада изражението му.

— Можеш ли да се махнеш от него? — рече полковникът с нотка на молба в гласа.

Без да погледне войника, чиято ръка толкова тежко лежеше на раменете и, Мери отвърна. В общата врява беше невъзможно да се чуе какво каза. Като видя, че бледите й устни се движат, полковникът, изтерзан, че нищо не чува й викна да повтори изречението.

В този момент зави сирената.

Врявата се удвои. Военната полиция нахълта в столовата, като буташе и риташе пияните, за да ги вдигне на крака, и ги изтикваше извън вратата.

Полковникът се изправи. Наклони се през масата, докосна Мерината ръка и каза:

— Трябва пак да те видя и да говоря с теб. Ако остана жив, утре вечер ще бъда тук. Ще ме чакаш ли?

Бърза усмивка

— Ще бъда тук — рече тя.

Надеждата се пробуди в него. Любов, благодарност и всички скрити извори на неговата природа се вляха във вените му. После той закрачи към изхода.

Отвън чакаше кола. Войниците от Специалното поделение се намъкваха със залитане или бяха набутвани вътре. Щом всички се събраха, вратите се затвориха и машината тръгна с ръмжене нагоре по тунела.

Спря пред Медицинското отделение, където ги очакваха санитари с алкохоломери. Който помръднеше стрелката, моментално получаваше антитоксично лекарство. Макар че беше пил малко, полковникът също трябваше да се подложи на инжектирането. Алкохолът в кръвта му беше неутрализиран веднага. След пет минути всички в стаята бяха абсолютно трезви. Войната в сегашната й форма беше невъзможно да се води без медикаменти.

Вече по-тихи и със застинали лица, войниците се покатериха обратно в колата. Тя се изкачи по възходящата спирала на тунела и ги остави пред Инструктажа. Сега бяха на повърхността на земята. Тук въздухът не миришеше толкова на застояло.

Придружен от петима подофицери и сержанти, полковникът влезе в Информацията. Останалите от специално подбраните за тая задача хора тръгнаха към агитационния клуб. Въодушевявани с доста осезаеми средства или с действащи на подсъзнанието методи те щяха да се подготвят за бъдещите рискове.

Полковникът и неговата групичка се озоваха пред един бригаден генерал, който заговори веднага щом седнаха.

— Днес за вас имаме нещо специално. Врагът ще опита нова маневра, а ние сме му подготвили нов номер, с който да му противодействаме. За тази задача вие шестимата ще вземете с вас само осемнадесет души. Ще бъдете леко въоръжени и безопасността ви ще зависи от елемента на изненада. Като казвам, че ако всичко върви добре, ще ви очакваме обратно тук след десет часа, не искам да забравяте, че тия десет часа могат фатално да повлияят на целия изход от войната.