Читать «Как се става войник» онлайн - страница 5

В главата на полковника цареше абсолютно спокойствие. Той се движеше като смъртоносна машина. Образите и звуците идваха със свръхяснота. Той сякаш забелязваше движението, преди още да е започнало. Заобикаляше го свят, изтъкан от шум.

Чуваше бързите удари на сърцето си, чуваше дишането си и дишането на своите другари, чуваше триенето на крайниците им в дрехите. Чуваше пукота на клонките под краката си, слаби викове в гората, далечни изстрели — вероятно отбелязващи местонахождението на някоя от другите групи. Той сякаш чуваше всичко.

Изминаха първата миля за пет минути, втората — за по-малко от четири. От време на време полковникът хвърляше поглед към ръчния си компас, но изглежда някакво тайнствено чувство го водеше във вярната посока.

Когато неочакван залп от фланга уби един човек от групата, останалите продължиха, без да спират. Те като че ли никога нямаше да престанат да тичат. Втората миля беше лесна, по-голямата част от третата — също. Естествено, врагът беше подготвен за всяка евентуалност, но това не включваше шепа тичащи мъже. Идеята беше твърде смехотворна, за да бъде предвидена. Групата на полковника премина само защото това беше невъзможно.

Сега бяха почти до целта, но за тяхното пристигане явно бе вдигната тревога. Дърветата бяха по-нарядко, железните ограждения бяха подредени, на картечните гнезда имаше хора. Светлината на утрото беше започнала да облагодетелства противника.

— Разпръсни се! — извика полковникът, щом отпред лавна пушка. Гласът му прозвуча странно високо в собствените му уши.

Неговите хора свърнаха встрани, но така, че да се държат под око. Те се движеха като сенки, крайниците им се мяркаха, мозъците горяха. Тичаха. Не стреляха.

Постовите откриха огън. Като пропуснаха четирите призрака, те продължиха да стрелят в очакване на основната група, която така и не пристигна. Призраците се втурнаха, измъчвани най-вече от шума, който като киселина разяждаше тъпанчетата им.

Сбраха се отново за едно последно усилие. Между дърветата се мержелееше кръгла дървена постройка. Бяха стигнали!

Когато от близката колиба изскочи вражеска група, четиримата стреляха едновременно. Застреляха един картечар, докато насочваше дулото към тях. Хвърлиха експлозиви в покритото с торби с пясък укрепление. След това вече бяха в метеорологичната станция.

Всичко стана както го беше описал Инструктажа. С полковника начело те скочиха на скърцащата вита стълба. Когато се изкачиха, вратите с трясък се разтвориха насреща им. Но врагът се движеше смешно бавно и умря, без да даде изстрел. Догоре стигнаха за броени секунди.