Читать «Пророчицата» онлайн - страница 17

— Ама че място е този Олимп! — възкликна Силиконовото хлапе, докато той и Ломакс крачеха по тротоара край една от главните пътни артерии. — Погледни тези сгради, Гробокопачо!

— Просто сгради — сви рамене Ломакс.

— Не си ли поразен?

— Спират слънчевите лъчи — Ломакс замълча за миг. — Изглежда като всеки друг граничен свят.

— Граничен свят?

— Между Вътрешната граница и Демокрацията — поясни Ломакс. — Има около петдесет такива.

— Е, аз никога не съм виждал нещо подобно.

— Всеки свят доста прилича на предишния. Този е малко топъл за моя вкус, а и няма да е зле гравитацията да е по-голяма.

— Харесва ми по-леката гравитация — ентусиазирано възкликна Силиконовото хлапе. — Чудесно е да усещаш, че плуваш. — Внезапно той млъкна. — Ти трябва да се приспособяваш всеки път, когато гравитацията се мени, нали?

Ломакс кимна.

— На свят като този човек често стреля над целта.

— Да, не бях помислил за това. — Хлапето се замисли за миг. — Може би ще мога да изобретя няколко чипа, които ще ти помогнат да не усещаш разликата между световете.

— Измисли такъв чип и никога няма да ти липсват приятели.

— Къде отиваме? — попита Силиконовото хлапе, докато гледаше профучаващия вагон по еднорелсова линия над тях.

— Да видим къде е живял Джейсън Коул.

— Човекът с лазера в пръста, нали?

— Точно така.

— А после?

— После ще задам няколко въпроса. Не е необходимо да идваш с мен. Можем да се уговорим да се срещнем някъде.

— И да изпусна шанса да те видя как действаш? — възкликна Силиконовото хлапе, гледайки как два безшумни хеликоптера се надпреварват за единствената площадка на близък покрив. — Няма начин.

— Няма кой знае какво действие в задаването на въпроси.

— А ако не ти отговорят?

Ломакс се отдръпна настрани, а две момчета протичаха край него, стреляйки с оръжия-играчки.

— Коул е мъртъв. Защо да не ми отговорят?

— Може би човекът, живял с него, ще е малко разстроен, че си го убил.

— Не съм го убил аз.

— Може би няма да ти повярват. В края на краищата ти си Гробокопача.

Ломакс се намръщи.

— Ако някой е живял с него, трябва да е знаел и каква работа върши — той запали тънка пура. — В този бизнес излизаш ли прекалено често, идва време, когато не се връщаш.

— Въпреки това ще дойда. Може да ти потрябва малко помощ.

Ломакс вдигна рамене.

— Не е изключено.

Силиконовото хлапе се намръщи, когато минаха покрай хотел с много жизнени среди — изглежда беше специализиран в посрещане на посетители, дишащи хлор.

— Знаеш ли, всеки път, щом си помисля, че съм те притиснал, ти ме нокаутираш с отговора си.

— О?!

— Ти си Гробокопача! Не трябва да търсиш чужда помощ.

— Когато видиш достатъчно разкъсани на парчета мъже, няма да мине много време и ще откриеш, че с радост приемаш всякаква помощ — отговори Ломакс, проверявайки всеки пътен знак, който отминаваха.

— Да, но изглежда нередно…

— Предполагам, че ще излезе кофти видеофилм — съгласи се Ломакс развеселен.