Читать «Пророчицата» онлайн - страница 15

— Няма да ми повярват.

— Вероятно, но искам да го има записано.

Нийл кимна.

— Добре.

— А после, тъй като трябва да започнеш да се отплащаш за това, че си тук, искам да отидеш в кухнята и да ми приготвиш обяд. — Той млъкна за малко. — Само соеви продукти. Никакво месо или млечни произведения.

— Не виждам как това те прави по-добър убиец.

— Така ставам по-здрав убиец — отвърна Ломакс. — Имам високо кръвно налягане и висок холестерин. Няма смисъл да оставям цялата работа единствено на двете контролни платки в мен.

Младежът се усмихна.

— Шегуваш се.

— Защо мислиш така?

— Не мога да си представя Гробокопача да поставя медицински платки в тялото си заради такива неща.

Ломакс се усмихна развеселен.

— Вероятно не можеш да си представиш и че имам изкуствено око, а сегашните ми зъби са само на три години.

— Вярно ли е?

— Момче, по Вътрешната граница има твърде малко напълно здрави мъже — отвърна Ломакс. — А сега изпрати съобщението.

Нийл включи радиото и поговори кратко с баща си, който от своя страна се натъжи и ядоса, но накрая разбра, че нищо не може да направи. Дори предложи да прати малко пари на Олимп, които да ги чакат там, но синът му отказа.

После ядоха — младежът настоя да опита същата лека храна като Ломакс.

Накрая разгънаха койките в късия коридор между кухнята и товарната част, пристегнаха се върху тях и заспаха.

Час по-късно Ломакс се събуди, разтревожен от нещо.

— По дяволите! — измърмори той.

— Какво има? — попита Нийл и се изправи рязко на леглото.

— Оставих на автопилот, но забравих да включа сензорите за избягване на други кораби или космически тела. Вероятно всичко е наред, но ще бъде напълно в мой стил да се сблъскам с единствения проклет метеор в рамките на пет парсека.

— Ще се погрижа за това. — Нийл тръгна към контролното табло-

— Почакай секунда да включа светлините.

— Не е необходимо — долетя отговорът.

— Дори и да знаеш къде е превключвателят на сензорите, ще ти трябва светлина, за да го настроиш.

— Готово — съобщи Нийл, като се върна на койката си в тъмнината.

— Как го направи, по дяволите? — изуми се Ломакс.

— Мислех, че съм ти казал: работя с компютри. Тъкмо бях взел някои части, когато те срещнах.

— И?

— Преди няколко години програмирах чифт микрочипове за инфрачервени лъчи и по хирургически път ги поставиха в очите ми.

— Наистина ли можеш да виждаш в тъмното?

— Разбира се.

— Невероятно! — промърмори Ломакс.

— О, това е нищо. Имам и чипове, които усилват слуха и обонянието ми.

— Сам ли ги изобрети?

— Това ми е работата.

— Предполагам, че ако ти се наложи, можеш да изобретиш и микрочип, който да засилва всичките ти реакции — каза Ломакс.

— Ако имам необходимото време, сигурно мога да го направя. Защо?

— Вероятно ще ти е полезно там, където отиваш.

— Знаеш ли, никога не ми е хрумвало — призна замислено Нийл.

— Е, ами това все пак е идея — Ломакс се излегна обратно на койката.

— Много добра идея, Гробокопачо. Ако искам да живея на Границата, трябва да съм… ами, подготвен.

— Няма нищо лошо в това — съгласи се Ломакс. — Там се нуждаеш и от най-малкото предимство. Съвсем наскоро се изправих срещу мъж с лазер, вграден във фалшив пръст. Въобще не го забелязах. Ако дебелият старец, за когото работя, не бе по-нащрек от мен, нямаше да живея достатъчно дълго, за да дойда на Сивия облак.