Читать «Пророчицата» онлайн - страница 19

Майк Резник

— Кой номер е стаята му?

— Лично аз ще ви заведа там — рече портиерът.

— Не е необходимо.

— Напротив.

— Защо?

— Защото ако не се нуждаете от мен, за да влезете в стаята на Джейсън Коул, тогава не мога да ви оставя да се скитате из коридорите на нашия хотел без позволение.

Ломакс се усмихна.

— Ще ви следваме.

— Оттук, моля — прикани ги извънземният и се отправи клатушкайки се към асансьора. Издигнаха се плавно до четиридесет и третия етаж, после излязоха в бавно движещ се коридор и минаха покрай няколко стаи, докато стигнат до търсената от тях.

— Тук е. — Портиерът изчака сензорите на вратата да разпознаят дланта и ретината му. Накрая произнесе кода на собствения си език и вратата се отвори, откривайки вътрешността на малък апартамент. — Сега ви оставям. Но трябва да ви предупредя, че ще наредя на охраната да следи всичките ви действия от момента, в който излезете от апартамента на Джейсън Коул.

Ломакс кимна.

— Не бих и очаквал друго от най-изискания хотел в цял Олимп.

Извънземният оголи зъби в усмивка.

— Само един въпрос — извика мъжът, тъкмо когато портиерът се канеше да излезе.

Ломакс му подаде още една банкнота.

— Кой е работодателят на Джейсън Коул?

Извънземният погледна парите с почти човешка тъга.

— Не знам, господине.

— Жалко — Ломакс върна банкнотата обратно в един от многобройните си джобове.

Той и Хлапето влязоха в стаята и миг по-късно вратата се затвори след тях.

— Е — въздъхна той, — нека видим какво можем да научим за покойния господин Коул.

Ломакс влезе в спалнята и провери гардероба. Вътре имаше два доста крещящи костюма и нищо друго. В тоалетката имаше бельо, но три от четирите чекмеджета бяха празни. Банята сякаш никога не бе ползвана, а в аптечката нямаше абсолютно нищо.

Върна се във всекидневната, където завари Силиконовото хлапе да проверява библиотеката с холодискове.

— Човекът си е падал по порнографията — заяви Хлапето. — Ако е имал и други интереси, тук нищо не може да го докаже.

— Провери ли кухнята и коридора?

— Да.

— Какво откри?

— В кухнята има само малко бира, а в килера — чифт термични дрехи. Или този свят има невероятна зима, или той посещава планета, доста по-студена от тази.

Ломакс провери още веднъж стаите, прегледани от Силиконовото хлапе.

— Доколкото разбирам — заключи накрая той, — използвал е този апартамент за пощенски адрес или за някоя случайна нощ на тази планета. — Погледът му попадна върху компютърен екран, вграден в стената. — Добре, нека проверим пощата. — Отиде до екрана. — Компютър, включи се.

— Включен — отговори металически глас.

— Моля да ми дадеш цялата поща, която си получил, откакто за последен път те включих.

— Има осемдесет и седем пратки, господин Коул.

— Елиминирай рекламите.

— Има две пратки, господин Коул.

— Прочети по-старата.

— Отваряне… „Веднага след като се сдобиеш с доказателство, че задачата ти е приключила успешно, лично ми докладвай в офиса, а плащането ще се извърши по обичайния начин.“

— Кой е подписал писмото?