Читать «Пророчицата» онлайн - страница 14

— И това е някакво начало.

— Така ли?

— Чувал ли си за Скитника Джоунс? — попита Ломакс.

— Не. Кой е той?

— Един старец, който е обиколил шестстотин-седемстотин свята.

— Изследовател ли е?

— Не.

— Картограф?

Ломакс поклати глава.

— Казват, че когато бил млад като теб, се влюбил в едно момиче на Байндър X. Никой не знае какво точно се е случило, но очевидно е направил нещо, което я е накарало да го напусне. И оттогава я търси. — Той млъкна за момент. — Сигурно я търси вече седемдесет години.

— Мислиш ли, че още е жива? — попита колебливо Нийл.

— Вероятно не. Седемдесет години е доста време за когото и да било по Вътрешната граница.

— Тогава защо продължава да я търси?

Ломакс вдигна рамене.

— Ще трябва да попиташ него самия.

— Ще го срещна ли някога?

— Посети достатъчно светове и рано или късно ще попаднеш на него.

— Кого другиго ще видя? — попита нетърпеливо младежът.

— Не знам. Кого искаш да видиш?

— Всички. Всеки известен герой, за когото съм чувал или чел — Нийл му се усмихна. — Изглеждат толкова големи, по-големи от самия живот.

Ломакс отвърна на усмивката.

— Знам как се чувстваш. Когато бях на твоите години, също исках да отида на Границата и да видя всичките си герои… Но след известно време ще разбереш, че те също кървят и умират.

— А Пророка?

— Кой е той?

— Не знам. Чух за него по видеото.

— Героят извън закона на тази година — изсумтя Ломакс. — Повярвай ми, момче, някой ловец на глави ще го застреля точно като онези, които убиха Сантяго и останалите.

— И въпреки всичко искам да ги видя — Нийл направи кратка пауза. — Ти си единственият известен човек, когото някога съм срещал.

Ломакс се усмихна тъжно.

— Ще ти кажа нещо: славата не е това, което разправят, особено по Вътрешната граница.

— Говориш така, защото през цялото време се срещаш с известни хора — възрази младежът. — Но нито един необикновен човек не е стъпвал върху Сивия облак.

— Няма нищо необичайно в насочването на пистолет и убиването на хора — отвърна Ломакс.

— Напротив — не се съгласи Нийл. — Колко души могат да го правят?

— Прекалено много.

— И въпреки това искам да отида там и лично да ги видя.

— Може и да се разочароващ.

— Едва ли.

— Какво си мислиш — че там има няколко хиляди свята, населени само с убийци и фолклорни герои? Момче, Вътрешната граница е пренаселена с миньори, фермери, търговци, лекари и всички останали, необходими за живота на една планета.

— Знам това — раздразнено го прекъсна Нийл. — Но не се интересувам от тях.

— Нещо ми подсказва, че ще намериш всички известни герои, които търсиш… Момчета като теб обикновено успяват.

— Може би дори ще стана един от тях. — Нийл не можеше да прикрие нетърпението си.

— Ако живееш достатъчно… А сега нека се погрижим за работата.

— Каква ни е работата, преди да стигнем Олимп?

— Ами да започнем с това, че вероятно са издали заповед за арестуването ми с обвинение в отвличане. Искам да се обадиш до Олимп и да им кажеш, че си дошъл с мен доброволно.