Читать «Пророчицата» онлайн - страница 12

Приближи се до видеофона, избра едно произволно име от указателя и се запъти към сивокосата жена.

— Обадете се на Джонатан Стърм и му предайте, че Гробокопача е тръгнал към него — каза й и се запъти към централния вход, преди тя да успее да отговори или откаже. — Има време до мръкване, за да оправи нещата си и да се помири с бога, на когото се кланя.

Отиде право при колата, влезе вътре и зачака Нийл. Той се върна от товарната площадка, носейки кашон с компютърни части.

— Мислех, че вече сте тръгнал — изненада се младежът.

— Промяна на плановете. Имаш ли кораб?

Нийл го погледна развеселен.

— Откъде да имам космически кораб?

— А родителите или работодателят ти?

— Да, шефът има малък кораб за четирима души.

— Тук?

— Да. В един от хангарите.

— Ще ти разрешат ли да го изкараш на площадката за приземяване?

— Предполагам.

Ломакс отдели пет едри банкноти.

— Ще се мръкне след три часа. Изкарай го тогава.

— Щом разберат, че съм ви помогнал, ще ме арестуват.

Ломакс поклати глава.

— Ще имаш достатъчно време да си изфабрикуваш алиби. Почти всички ченгета на планетата ще ме чакат в къщата на Джонатан Стърм.

— Стърм? Какво имате против него?

— Нищо — отвърна Ломакс. — Никога не съм го виждал.

— Тогава защо…

— Просто направи, каквото ти казвам, ясно ли е?

Нийл се втренчи в него.

— Да разбирам ли, че ви причакват в засада? — попита той накрая.

Ломакс кимна.

— Ще ми помогнеш ли?

— Не мога да повярвам, че някой като вас не може да се справи с тях.

— Вероятно мога — съгласи се Ломакс. — Но никой не ми плаща за това, а когато ти се налага често да рискуваш живота си, осъзнаваш колко ценен всъщност е той. Ако трябва да си проправя път със стрелба до кораба си, ще го направя. Но ако има по-лесен начин, ще го използвам. — Той замълча за миг. — Трябва да се скрия до мръкване, тогава ще имам нужда от тебе да изкараш кораба. — Вгледа се в младия мъж. — А сега — ще ми помогнеш или не?

— Да, ще ти помогна, Гробокопачо.

— Добре.

— Но при едно условие — добави Нийл.

— О?

— Вземи ме със себе си. Писна ми от тая планета.

— Вече ти казах…

Нийл му върна парите.

— Това е моята цена.

Ломакс се намръщи.

— Добре, ще те взема — каза накрая.

3.

Нийл изтегли всичките си пари от банката, след това паркира колата в едно усамотено място, където изчакаха да се стъмни. После се върнаха на космодрума. Нийл отиде при хангара и поиска да изкарат кораба на работодателя му на подсиления паваж за излитане. Докато компютърът чакаше разрешение за излитане, младият мъж изскочи от пилотската кабина и спря първия човек от охраната, който му се изпречи.

— Нещо не е наред! — задъхано произнесе той.

— Какво?

— Някой се крие в товарната част на кораба ми — компютърът отбеляза увеличено тегло. Зърнах го с крайчеца на окото си. Целият е облечен в черно.

— Отдалечете се от кораба — инструктира го човекът от охраната. — Оттук го поемаме ние.

Ломакс ги наблюдаваше, скрит в тъмнината, докато се увери, че цялата охрана е наобиколила кораба, изкаран от Нийл. После безшумно притича до собствения си кораб, където завари младежа.