Читать «Пророчицата» онлайн - страница 11

— Аз бих я нарекъл ценна информация. — Ломакс постави две банкноти по двеста кредита на тезгяха.

— Е, след като горкият човечец е мъртъв, едва ли ще му навредя с нещо. — Старецът сграбчи алчно парите и ги прибра в кожената кесия, преметната през врата му. — Компютър, разпечатай адреса на Джейсън Коул.

Миг по-късно адресът излезе от принтера и той го подаде на Ломакс.

— Бих ви пожелал приятно преследване. Но изглежда то вече е приключило.

— Имам чувството, че току-що започва.

— Добре, в такъв случай ти пожелавам късмет, Гробокопачо.

— Познаваш ли ме? — попита остро Ломакс.

— Много трудно бих те забравил. Ти си единственото интересно нещо, случило се на Сивия облак за половин век. — Той помълча. — Не се притеснявай, няма да те издам на властите. Първо, те едва ли ще могат да те спрат да извършиш онова, което си намислил. И, второ, повечето от тези, които уби, си го заслужаваха.

— Благодаря.

— Но нека ти дам един съвет, Гробокопачо.

— Какъв?

— Прав ли съм, че смяташ да се отправиш към Олимп?

— Може би.

— На твое място бих внимавал.

— О?

Старецът кимна.

— От време на време подочувам това-онова от хората, които се отбиват тук.

— Какво си чул?

— О, не обръщам внимание на подробностите. Пък и хората са склонни да преувеличават. Но не го описват като приятно място.

— Ще го имам предвид. — Ломакс тръгна към вратата.

— Мога ли да ти продам чифт ботуши, докато си още тук? — извика старецът след него. — А може би нов кобур за всичките тези оръжия?

— Може би следващия път.

— Хора с твоята професия обикновено не живеят достатъчно дълго, за да има следващ път — рече старецът поразвеселен. — Това е второто ти посещение тук, така че вече живееш назаем.

— Следващия път — повтори Ломакс и излезе на улицата. Нийл го чакаше и веднага отвори вратата.

— Разбрахте ли това, което искахте? — попита той.

— Вероятно. — Ломакс се настани на седалката. — Поне знам къде трябва да отида сега.

— Къде?

Мъжът го погледна и се усмихна.

— На друго място.

Стигнаха до космодрума, без да продумат повече. Там Нийл спря колата.

— Сигурен ли сте, че не искате да ме вземете?

— На Сивия облак ще живееш по-дълго.

— А аз си мислех, че е важно какъв живот водиш — отвърна саркастично Нийл.

— Излъгали са те.

Младежът излезе от колата и се запъти към товарната площадка, докато Ломакс влизаше през главния вход.

Сивокосата жена, която му отказа помощта си по-рано, го изгледа, но под омразата той като че ли видя известно самодоволство, кратък триумфиращ поглед, преди маската да го прикрие.

Ломакс бавно се приближи до вратата, водеща към пистата за приземяване, като се оглеждаше внимателно. Двама механици в оловни костюми носеха предпазливо малък пакет плутоний за гориво на архаичен кораб, движещ се все още с атомен реактор. А друг екип от трима мъже поправяше няколко пукнатини и дупки на съседна площадка. Всичко останало изглеждаше напълно спокойно и безлюдно. И тогава с крайчеца на окото си, той улови кратко движение на покрива на един от хангарите. Обърна глава натам, но не забеляза нищо необичайно.

Запали пура, мързеливо се облегна на стената и продължи да оглежда площадките. Минута по-късно слънцето се отрази в нещо метално на покрива на съседен хангар.