Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 613

Джими си спомни безумния щурм срещу кешийския тил, битката преди появата на Пъг, и каза:

— Не виждам нищо лошо в това. Просто…

— Какво?

— Просто сме синове на баща си.

— Знам. Не е лесно, но след като веднъж го реших, разбрах, че това е правилното. Имаме задължения едни към други, които са по-важни от дълга ни към знаме или крал. Ти можеш ли да кажеш честно, че можеш да работиш безусловно за Патрик?

— Никога няма да работя за човека Патрик — отвърна Джими. — Аз работя за Короната.

— И тъкмо в това, скъпи ми братко, е разликата между нас. Аз видях как обикновени мъже и жени загиват, за да защитят този град — и какво получиха в награда?

— Те трябва да пазят свободата си! — възрази Джими. — Знаеш какво щеше да донесе кешийската власт на Крондор: робство, продажба на деца по вертепи.

— Ние толкова ли сме благородни?

— Да. Имаме си проблеми, но имаме справедливи закони.

— Аз прилагах тези закони известно време, Джими. Не съм убеден, че изпращането на едно десетгодишно дете на трудова повинност за това, че е откраднало храна, е справедливо.

— Това е само един краен случай — каза Джими.

— Де да беше така.

— Трябва да вървя — каза Джими. — Поканиха ни на вечеря с Франсин и Патрик. Ти ще дойдеш ли?

— Не — отвърна Даш. — Ще изпратя бележка с извиненията си. Имам да свърша доста работа до заранта, щом ще предавам поста си.

— Да беше изчакал поне докато Патрик се върне от Риланон — каза Джими. — Може би дотогава ще си промениш намерението. Не е късно, знаеш ли.

Даш помълча малко, после каза:

— Ако го направя, това ще ми осигури повече време да си подредя нещата. Добре, ще изчакам, докато принцът и принцесата се върнат от Риланон, и тогава ще се откажа от титлите и поста.

Джими се ухили.

— Ще те разубедя.

— Все пак няма да дойда на вечеря. Ще се видим сутринта, преди да тръгнеш.

Прегърнаха се и Даш напусна голямата зала и пое през главния вход и през двора, към затвора.

В най-тъмните часове на нощта, преди небето на изток да започне да изсветлява, един самотен човек се притаи в сенките до пристанището. Озърташе се постоянно, сякаш се боеше да не би да го следят, а накрая се шмугна в един вход и изчака да види дали има някой зад него.

Мина дълго време преди да пристъпи през открехнатата врата и веднага някой опря кама в гърлото му.

— Отиваме ли някъде, Рийзи?

Очите на крадеца се опулиха.

— Шерифе! Не съм бил на врътката, честно. Просто се връщах в дупката си да поспя.

— Трябва ми информация и ти ще ми я дадеш — каза Даш.

— Готово. К’вото поискаш.

— Кой е новият Дневен майстор, след като умря Трина?

— Ако ти кажа, отиде ми животът — каза Рийзи.

— Ако не ми кажеш, отиде ти животът. Нямам намерение да те влача в затвора за някакъв тъп съд и бесилка. Ще ти клъцна гърлото още тук.

— Все едно — каза Рийзи. — Никой не е. Почти не останаха Шегаджии, откакто Праведника и Трина умряха.

— А Нощният кой е?

— Той умря през войната. Вече нямаме водачи. Даже в При Мамчето вече не е безопасно. Някой гласи нова банда при Рибарското, щото е фрашкано със стока от неразтоварените кораби. Има и няколко типове, мотаят се около пристанището. Времената не са каквито бяха, Даш.