Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 615

— Знам. Мен това отначало ме дразнеше, но после взе да ми става приятно.

Тя се наведе и го целуна — леко, но продължително. После каза:

— Бъди мой скъп приятел. Не знам дали ще стана като майка ти и ще пренебрегна Патрик, или ще посветя живота си в отглеждането на бъдещия крал на Островите. Може да се посветя на градинарство, а ако ще си завъдя любовници, ти ще си първият, но преди всичко ще имам нужда от добри приятели.

Тя помълча и добави:

— Сега всички се опитват да ми станат приятели, защото виждат в мен бъдещата кралица на Островите. Ти и Даш, и още няколко добри приятели в Риланон сте всичко, което имам.

Джими кимна.

— Разбирам, Франси. Винаги ще бъда твой добър приятел.

Тя взе ръката му в шепите си и се притисна до рамото му.

— Благодаря, Джими. Е, да се връщаме при нашия принц.

Джими знаеше, че в момент като този той също щеше да се ожени по държавни съображения. Изрече безмълвна молитва към който бог благоволеше да го чуе дано жената, която съдбата щеше да му отреди, да е като тази, която сега държеше ръката му. И се помоли тя също да се окаже добра приятелка като Франсин.

Две нощи по-късно в При Мамчето нахлуха крадци. Мнозина се заоглеждаха за дупки за стрели, защото всички знаеха, че тук вече не е безопасно. Все пак и отвън останаха няколко наблюдатели, за да държат под око хората на принца.

Рийзи се покачи на една маса и каза:

— Всички ли са тук?

Един от дъното на стаята извика:

— Всички, които са дошли!

Това предизвика лек кикот, но никой не се чувстваше достатъчно спокоен, за да се зарадва на слабия хумор.

— Имаме нови правила — заяви Рийзи.

— Правила! — избоботи един едър мъж в ъгъла. — Чии правила?

— Правилата на Шегаджиите! — извика млада жена, току-що влязла през отсрещната врата. Беше със здраво телосложение и невзрачно лице, но всички я знаеха като една от най-умните крадли в гилдията. Казваше се Джени.

— Кой казва, че има Шегаджии, че и правила да им прави? — попита друг.

— Праведника! — извика Рийзи. — Той казва.

— Праведника умря! — възрази един от дъното на голямото помещение. — Това всеки го знае.

Дълбок глас откъм сенките зад Рийзи отвърна:

— Праведника е умирал и преди, и винаги се връща.

— Кой е тоя? — каза мъжът с бичия врат в ъгъла.

— Един, който те познава, Джон Тъпин. Ти водиш биячите.

Мъжът пребледня, като чу, че тъмната фигура знае името му.

Слаб мъж в дъното се провикна:

— Тъпин всеки го знае. Твърде голям е, за да не го забележиш!

Няколко души се засмяха, но други се заоглеждаха разтревожено.

Гласът от сенките каза:

— И теб те знам, Плъх. Ти си най-доброто око при Шегаджиите. Всички ви знам. Знам всеки крадец, джебчия, връткар и бияч, всяко конте и всяка курва, които наричат При Мамчето дом. И вие ме знаете.

— Това е Праведника — прошепна някой.

— Може да твърдиш, че си който искаш — каза Джон Тъпин, — но да твърдиш и да си не е едно. Аз мога да твърдя, че съм проклетият херцог на Крондор, ама това не ме прави херцог, нали?

Гласът откъм сенките каза:

— Днес спипаха бандата в Рибарското.

Изведнъж всички в стаята заговориха. Рийзи вдигна една голяма тояга и удари с нея в стената.