Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 611

— Когато кешийците минаваха през вашето имение, как избегнахте плена?

Ру се засмя.

— Спяхме в една пристройка, докато възстановявахме къщата. Когато дойде, конницата се насочи към голямата къща, а ние се измъкнахме в леса. Имам една пещеричка наблизо, приготвена за скривалище. Заредих я още щом пристигнах. Твърде много войски за моя вкус обикалят тук в Запада.

— Опитваме се да решим този проблем, Ру — каза Ерик. Карли прикри усмивката си с шепа.

— Не виждам брат ти, Джими — каза Ру.

— Има си работа. След като всички тръгват за сватбата, него го оставиха да ръководи нещата тук.

— Сигурна съм, че е ядосан, че ще я пропусне — каза Карли.

Джими се усмихна.

— Вероятно не чак толкова, тъй като работата му е страшно много — да възстанови целия град.

— Знам — каза Ру. — Някой се е вмъкнал в мазето на „Барет“ и е обрал всичката храна и кафе! Сега как да отворя кафене без кафе?

— Ами ще трябва да купиш — каза Ерик и го стисна закачливо за рамото. — Винаги си намирал начин да се оправиш, приятелю.

Ру се усмихна.

— Ще трябва да поработя малко по-здраво, след като дядото на Джими вече го няма, но пък ще задържам скътаните пари, вместо да плащам данъци.

— Мога да поговоря с принца за това, ако искаш — каза Джими.

Ру вдигна ръце.

— Не, няма нужда. Аз сам ще избера кога да повдигна въпроса за дълга на Короната към компания „Горчиво море“. Първо да подредим Запада, пък тогава ще почнем пак дългата стара свада.

— А, ето го и брат ти, Джими — каза Карли. — С кого говори? — Джими се обърна и видя, че Даш влиза в залата, потънал в разговор с някакъв мъж.

— Дворцов служител. Казва се Талвин. Все още не ми е много ясно какво точно прави за Патрик, но често съм го виждал, особено напоследък. Дадоха му замъка Рийви, понеже всички останали заминават за Риланон. Сигурен съм, че двамата с Даш имат много неща за обсъждане.

— Не може и така, и така, Даш — каза Талвин. — Или изпълняваш дълга си, или не.

Даш погледна началника на кралското разузнаване и отвърна:

— Виж, бездруго ще сме като залепени един за друг повече от месец, докато свърши сватбата, така че защо не се съгласиш да работим заедно? Ти ще се грижиш за делата на принципата и за самия замък, а аз ще се грижа за града.

— Защото си неблагонадежден — каза Талвин.

Лицето на Даш се изчерви от гняв.

— Какво искаш да кажеш?

— Миналата седмица два пъти си уредил дребни престъпници да бъдат освободени без съд.

— Те бяха гладни хора! — възрази Даш, толкова високо, че неколцина от задържалите се из залата благородници се обърнаха и го погледнаха. Даш сниши глас. — Достатъчно проблеми си имаме с досегашните затворници. Няма да хвърля дете, откраднало парче хляб, в килия с убийци. — После се засмя. — И проклет да съм, ако го хвърля при онези проклети джиканджийски канибали, които наследихме от Фадавах.

Талвин се засмя.

— Добре, ще призная, че в решенията ти има нещо смислено. Но след като боевете спряха, забелязах, че в Крондор се връща уличната престъпност и че ти не си толкова бдителен, колкото преди.

— Уморен съм — каза Даш. После добави: — Да, точно това е. — Усмихна се. — Току-що ми помогна да разбера нещо важно. Благодаря.