Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 609

— Ние тук се отправяме на дълга битка. През вселената се движат сили, огромни и ужасни сили, които досега само сме зърнали с крайчеца на окото си. Двете големи войни, които понесохме досега, са само първите ходове в една игра на шах.

— Какво правят боговете на наша страна за всичко това? — попита Миранда.

— Помагат — каза Накор.

— Как? — попита Миранда.

— Явно, както и скрито — каза Накор.

— През Войните на хаоса се е променило самото естество на нещата и оттогава боговете действат чрез свои посредници и слуги — каза Пъг. — Ние сме тези, които сме, защото боговете са ни избрали за свои посредници.

— Дори боговете трябва да се учат — каза Накор на Миранда. — Връзката на твоя баща със Сариг не беше особено ефективна, от гледна точка на бога, затова вместо да повтаря грешката си, той е предпочел различна тактика.

— В това, което предприемаме, виждам някакво безсилие — каза тя.

— Може би — подхвърли Накор. — Но видяхме удивителни неща. Възникването на храма на Арч-Индар не е дребно събитие. Столетия наред той ще е една малка и несъществена секта и повечето, които ще се натъкват на нея, няма да смятат, че е равна по значение на отдавна установените култове към Асталон, Дала, Сунг и други по-малки богове, но фактът, че във вселената съществува достатъчно от чистотата на Богинята, за да възпира опитите на Налар да всее хаос на нашия свят, е чудо. Може да няма повече друга подобна проява цели столетия, но ние знаем, че може и да има.

— А ти? — попита Пъг. — Какви са твоите планове?

— Моята работа тук приключи, поне засега — каза Накор.

— Къде ще отидеш? — попита Миранда.

— Ще обикалям… Ще издирвам слуги на Налар и ще ви се обаждам, ако намеря такива. И от време на време ще срещам вероятни кандидати за вашата общност и ще ви ги изпращам. И от време на време ще се връщам, за да ям от вашата храна и да пия от вашето вино, и да видя какво ново и интересно става тук.

— Винаги ще си добре дошъл, Накор.

— На кого служиш все пак, Накор? — попита Миранда.

Накор се ухили.

— На себе си. На всички нас. На всичко. — Сви рамене. — Не знам. Може би някой ден ще разбера, но засега съм решил да скитам, да уча нови неща и да помагам, където мога.

— Добре — каза Пъг и посегна да напълни отново бокалите. — Поостани още малко, докато изградя новия си съвет тук, и ми дай възможност да се възползвам от мъдростта ти.

Накор каза:

— Ако го смяташ за мъдрост, значи наистина имаш нужда от съвета ми.

Миранда се засмя.

Заехтяха тръби, забиха барабани и принцът и годеницата му излязоха от тронната зала. След месец и половина относителен мир, откакто Пъг бе приключил войната, Короната бе решила, че вече е време за официалното обявяване на годежа. Патрик току-що бе уведомил двора, че той и Франсин ще заминат в края на месеца за Риланон, за царствения си брак. Благородниците и по-влиятелните граждани в залата отвърнаха с радостни възгласи и зачакаха ред да се пръснат, след като Патрик придружи Франсин извън залата.

Джими приближи до Ерик фон Даркмоор и каза:

— Капитане, исках само да изразя силното си впечатление от онова, което прочетох за действията ви в Ябон.