Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 597

Джими изкачи поредното възвишение и видя пред себе си обоза. Повечето колари бяха момчета, но имаше и няколко стражи, пазещи кешийското продоволствие.

— Не убивайте момчетата! — извика той.

И извади меча си. Момчетата от обоза се пръснаха, но кешийските воини-псета останаха по местата си и битката започна.

Даш затича по стените — кешийците започваха щурма. Кешийският херолд се оказа твърде учтив в презрението си, качество, което Даш щеше да оцени като възхитително, ако не го беше обхванал убийствен гняв заради смъртта на Трина. Беше му необходим целият самоконтрол, който успя да събере, за да не вземе някой лък и да свали херолда от седлото, когато се приближи за трети път с искането градът да се предаде.

Патрик беше в замъка под охрана, за да не би да последва нова атака на кешийски агенти. Даш се постара да потисне мрачното чувство, че ако изобщо оцелеят след щурма, издирването на всички агенти на Кеш ще е тягостно дълго.

Прозвучаха тръби, заехтяха бойни рогове и кешийската пехота настъпи. В редици от по десет души, и носеха стълби. Трудно му беше да повярва, че ще щурмуват първо със стълби, без тежки машини или костенурка, която да ги предпазва. После се появиха сто стрелци и Даш извика:

— Залегни!

Прозвуча рог и мъжете със стълбите се втурнаха на бегом, а конните стрелци пришпориха конете си между редиците им и изсипаха бараж от стрели и Даш можеше само да се надява, че хората по стените са чули предупреждението му. Стрелите задрънчаха по камъни и щитове, но само тук-там се чуха викове на ранени. След което се надигнаха неговите стрелци и изсипаха убийствен залп по хората под стената. Даш се присви зад един бруствер и каза:

— Предай: целта са онези със стълбите. Със стрелците ще се оправяме после.

Войниците от двете му страни предадоха заповедта и крондорските стрелци скочиха и пуснаха залп по носачите на стълби. Те се снишиха, а към стените полетя нов дъжд от стрели. Даш изтича до вътрешния ръб на стената и извика на полицаите долу:

— Патрулите да действат. Все още могат да се опитат през каналите.

После се върна на мястото си. До него притича един гвардеец и докладва:

— Намерихме шпионина, сър.

— Кой беше?

— Един чиновник. Амес. Влезе в дежурното и ни каза, че сте заповядали всички да отидат при портата.

— Къде е?

— Умря — каза гвардеецът. — Беше един от ония, които се опитаха да отворят Южната порта, и умря в битката.

Даш кимна и си отбеляза наум да не допуска повече дворцов служител или чиновник да стои на мястото си без щателно разследване. Периодът, в който принцът пребиваваше в Даркмоор, а Даш ръководеше прехода от властта на Дуко до връщането на Патрик бе минал твърде небрежно. Малар и други агенти много лесно бяха успели да се внедрят в двореца.

Което също така означаваше, че Кеш е планирал офанзивата дълго преди примирието, сключено в Даркмоор предната година.

Даш сдържаше гнева си запушен като в бутилка, отчаянието и непреодолимия си яд заради смъртта на Трина, както и заради щурма на града. Беше се заклел, че ако кешийците преодолеят стената, лично ще избие повече врагове от всеки друг мъж в града.