Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 596

Пред дебелата греда, която държеше портата затворена, стоеше Трина, с меч в едната ръка и кама в другата. В краката й лежеше плувнал в кръв мъж.

Наемниците при портата бързо изтласкваха крадците и Даш напрегна цялата си воля, за да се добере по-бързо дотам. Беше на двайсет крачки, когато видя как един космат мъж удари някакъв млад крадец — почти момче, — след което се обърна, за да помогне на другаря си срещу Трина.

Първият пред нея замахна отгоре, тя парира удара му — и в този миг косматият я прободе в корема.

— Не! — изкрещя Даш и се втурна безразсъдно към двамата мъже, помете ги и ги събори. Замахна с меча си и уби по-едрия, докато се търкаляше на земята, след което скочи и се озова срещу първия, който беше нападнал Трина.

Мъжът направи лъжлив замах, след което извъртя китката си, за да посече Даш странично. Даш ловко отстъпи, изви се на една страна и докато върхът на меча на противника му се плъзгаше покрай хълбока му, го прониза в гърлото.

Полицаите надвиха нападателите при портата и крадците започнаха да изнасят ранените. Кешийските агенти се биха до последно, но накрая бяха избити или обезоръжени.

Даш притича до падналата Трина.

Коленичи, взе я в ръцете си и видя, че е пребледняла. От корема й обилно течеше кръв и Даш разбра, че животът се изцежда от нея.

— Доведете лечител! — извика той.

Някакъв полицай притича, опита се да спре кръвта, като запуши раната, но болката се оказа непоносима за Трина. Тя вдигна очи към Даш и промълви немощно:

— Обичам те, шериф Паленце.

Сълзите му потекоха неудържимо.

— Казах ти да останеш жива, никаквице.

Притисна я до себе си, а тя простена и прошепна:

— Ти обеща.

Даш все още притискаше до себе си мъртвата жена, когато жрецът стигна до портата. Густаф хвана Даш за раменете, вдигна го и каза:

— Чака ни работа, шерифе.

Даш вдигна очи и видя, че небето изсветлява. Разбираше, че обстоятелствата налагат да забрави личната си скръб и сковаващото го чувство за загуба, което изпитваше. Скоро кешийският херолд щеше да приближи пред портата и за последен път да поиска да предадат града: защото щом кешийците разберяха, че южната порта не е отворена, единственото, което им оставаше, бе да щурмуват. И щяха да нападнат.

27.

Нахлуване

Конете пръхтяха.

Ездачите ги пришпорваха и се молеха дано да издържат поне още един ден. Джими им беше наложил убийствен режим, от зори до здрач, с най-кратките възможни почивки. Конете до един показваха признаци на изтощение от убийствения поход: ребрата им вече се четяха там, където допреди няколко дни кожата беше гладка и лъскава.

Шест коня вече бяха окуцели и ездачите им се принудиха да продължат пеш. Бързаха с надеждата, че когато най-сетне стигнат, все още ще има кралска армия. Две животни пострадаха толкова зле, че трябваше да ги убият.

Още малко и щяха да видят Крондор, и Джими отново се помоли дано да е сбъркал в преценките си и дано заварят града да живее своя мирен и безметежен живот. С радост щеше да приеме всички шеги и подигравки, които го очакваха, ако се окажеше така, но топката в стомаха му му подсказваше, че много скоро ще трябва да се втурне в стремглава битка.