Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 594

— Но това е разлом! — възкликна той.

— Да — каза Накор. — Но не като онези, които познаваш.

— Как разбра? — попита Миранда.

— Ще ти обясня по-късно — каза Накор. — Сега трябва да го затворите.

Полъхна лек ветрец и Миранда каза:

— Усетихте ли?

— Да — отвърна Томас. — Обикновено не усещам вятър вътре в сграда.

— Нещо се опитва да премине! — извика Накор.

— Трябва ми помощ! — каза Пъг.

— Какво ще правим? — попита Миранда.

— Дай ми толкова сила, колкото можеш! — извика Пъг, затвори очи и остави ума си да навлезе в разлома. Усети енергиите и отново бе поразен от потискащото чувство за неведомо зло. Но все пак съществуваше някаква схема и колкото и непозната да беше тя, след като я осъзна, той можеше да я проучи, а с проучването в съзнанието му се оформи целостта й. — Хванах го! — каза той.

Умът му призова цялото познание, което бе придобил като Велик на Келеуан, след като бе проучил толкова разломи и тяхното естество. Естеството на разлома беше такова, че Пъг можеше или да приложи повече сила, за да го затвори, отколкото беше приложена, за да се отвори, или да потисне силата, приложена, за да се отвори. Той избра втория метод, защото енергията му беше твърде малко, за да пробва първия. Освен това имаше чувството, че дори да е в най-добрата си форма, този избор може да не е по силите му. Изпрати една нишка енергия, която се плъзна напред и захапа източника на разлома.

Изведнъж от другата страна на разлома се появи присъствие. Беше огромно и невъобразимо могъщо, дестилат от омраза и зло, толкова чист, че можеше да заличи всяко човешко разбиране. Част от ума на Пъг се сви на кълбо и не му се искаше нищо друго, освен да рухне на пода и да застене, както беше направил Фадавах. Но духовната му дисциплина надделя и той остана прав въпреки ужаса, обладал разсъдъка му.

Каквото и да беше, то започна да търси. Знаеше, че Пъг е някъде наблизо, но не знаеше къде точно. Пъг усети как отвътре се надига някаква припряност, докато се мъчеше да разплете матрицата, отворила разлома, защото разбираше, че ако това същество го намери, ще бъде загубен завинаги.

Достигна го лек тласък на сила и той осъзна, че Миранда е успяла да присъедини силата си към неговата. Изпита чувство на увереност, щом тя го докосна, и част от съзнанието му, която все още можеше да разсъждава, й върна благодарностите му.

С всяка изтекла секунда търсещото съзнание от другата страна на разлома разбираше все по-ясно къде точно е Пъг. Но той вече бе приготвил своето заклинание.

Отвори очи и за миг му се стори, че вижда два образа наведнъж. Пред него стоеше Томас, с вдигнат меч, Миранда и Накор бяха до него. Зад този образ се мержелееше разкъсан участък от пространство и време, през който към него надничаше огромен ужас. Това, което най-много стъписа Пъг, беше образът на огромно око, надничащо през ключалка.

Пъг замахна с мистичната си сила, разкъса крепежната енергийна матрица и усети от другата страна на разлома ужасен гняв.

— Бягайте! — извика той, обърна се и осъзна, че не може да помръдне. Томас метна щита си на гръб, прегърна Пъг и го вдигна.