Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 593

Пъг замълви могъщо слово, което трябваше да му помогне да улови магията на съществото. Но вместо това заслепяваща болка прониза главата му и той падна на колене.

Стисна с две ръце главата си и по лицето му закапаха сълзи. Той се мъчеше да си поеме дъх. Образите и чувствата, които нахлуха в ума му, бяха толкова странни, че не можеха да предизвикат нищо друго освен болка. Заклинанието, което беше приложил, трябваше да проучи естеството на незнайното същество и да му противодейства, но дори еманациите на Властелина на ужаса, появили се под Сетанон, и на демонските крале Джакан и Маарг бяха сравнително познати в сравнение с това, което изпитваше сега.

Миранда приложи по-пряк метод — просто се опита да изгори съществото, като прати срещу него могъщо заклинание за пламъци и нажежен до бяло взрив от енергия, която грееше толкова ярко, че можеше да ослепи всеки, който погледне пламъка.

Залтаис се загърчи сред пламъка, забравил за собствената си магия.

Томас заобиколи горящото същество, отиде при коленичилия Пъг и му помогна да се изправи.

Пламъкът изведнъж угасна, но в този момент ги догони Накор.

— Бързо! Отнесете го до ямата!

Съществото се издуваше и се пържеше в собствения си сос, черупката се беше разпукала на няколко места. Томас грабна единия му крайник и го повлече към голямата врата на сградата и после — до ямата.

И тогава, със силен трясък, хитиновата външна обвивка се счупи и те видяха нещо, което се гърчеше вътре. Черупката се раздвои и от нея изпълзя нещо, подобно на гигантски червей.

— Нямам сила да го изгоря пак — каза Миранда.

— Няма нужда — отвърна Накор. — Хвърлете го в ямата!

Томас нападна съществото, все още наполовина заклещено в димящата черупка на насекомото. Фрасна го с все сила с щита и Залтаис залитна, като повлече със себе си и черупката.

Съществото нададе писък, който направо ги оглуши и накара Томас да залитне, но той се съвзе и отново го удари и го отблъсна, вече само на десетина стъпки от зейналия отвор на ямата.

Залтаис замаха панически с опашка — мъчеше се да се измъкне от тялото на насекомото. Томас го изрита в гърдите и тялото на насекомото бавно се плъзна към ямата.

Пъг отри очите си с длан — главата му вече не кънтеше — и изрече съвсем просто заклинание, което предизвика най-обикновен въздушен удар, но достатъчно силен, за да ти счупи ребрата. Съществото политна назад и загуби равновесие.

Пред очите им от горната част на червея изникнаха ръце и замахаха отчаяно.

— Айде стига! — викна Накор, изтича напред, вдигнал тоягата си и го удари с всичка сила.

С писък, който можеше да им скъса тъпанчетата, Залтаис падна в ямата.

Миранда падна на колене, Пъг също. Томас приложи цялата сила на волята си, за да остане прав, а Накор стискаше тоягата си, сякаш тя беше единственото нещо, което го бе опазило жив.

После звукът заглъхна и Накор каза:

— Трябва да запечатате ямата!

— Как? — попита Пъг. — Никога не съм виждал такова нещо.

— Виждал си — отвърна Накор. — Просто не го разпознаваш!

Пъг вдиша дълбоко и приложи последните си остатъци енергия, за да изследва ямата.