Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 591

— Какво? — учуди се Фадавах и погледна наляво към Кахил.

Точно това леко разсейване беше нужно на Накор. Бърза като мълния, тоягата му се изстреля напред и краят й фрасна ръката на Фадавах с меча. Мечът падна от изтръпналите му пръсти, а генералът залитна назад и събори Кахил.

Фадавах се опита да извади камата на колана си с лявата ръка, но Накор го тресна с тоягата и генералът изрева от болка — вече и двете му ръце бяха безполезни.

Тоягата на Накор удари трети път и капачката на коляното на генерала изпука. Той падна и зарева от болка, а Накор каза:

— За неизброимите ти престъпления, освен ония, дето те принудиха да извършиш Изумрудената кралица и демона Джакан, си заслужил смърт. Но аз ще бъда милостив и ще ти спестя страданието, което заслужаваш. — Изведнъж тоягата му отново се изстреля напред и удари вече безпомощния Фадавах в челото. Накор чу как черепа му изпука. Очите на самозвания крал на Горчивото море се изцъклиха и той умря.

Накор заобиколи тялото на Фадавах и коленичи до мъжа, който се беше присвил до трона. Беше слабичък, с изпъкнали скули.

— Здравей, любима — каза Накор.

— Ти ме позна? — чу се шепот.

— Винаги — каза Накор. — Кой си сега, в това тяло?

— Кахил, командир на разузнаването.

— Властта зад трона, а? — каза Накор. — Там си отишла значи, когато демонът ти зае мястото?

— Не, преди това — каза Кахил. — Усетих, че нещо не е наред с това тяло, когато носех Изумрудената корона. Силите ми отпадаха… все едно, Кахил беше с Фадавах отпреди и му се доверяваха. Беше умен, но и алчен. Почти нищо не ми струваше да обсебя това тяло. Известно време Изумрудената кралица беше почти безумна, но като че ли никой не забеляза. После се появи онзи демон и я изяде. — Кахил сви рамене. — Аз единствена можех да виждам през илюзията и разбрах, че вместо мен управлява демонът. Траех си, защото знаех, че рано или късно ще получа шанс отново да властвам.

— Станали са неща, които са надминали и най-амбициозните ти мечти. Разбираш ли поне колко опасна игра си играла?

Мъжът отвърна вяло:

— Да, Накор. — После очите му светнаха и той каза: — Но нали знаеш, че си съм си такава.

Накор стана и подаде ръка на Кахил да се изправи.

— А Фадавах?

— Беше луд. Умът му съвсем го нямаше. Мислех да изградя оръжие, магическа машина, която да създаде армия от мъртъвци… толкова много се търкалят наоколо… и тя го направи, но освен това доведе Залтаис от ямата. Това не го очаквах. Фадавах можеше да я контролира, поне за известно време, но аз — не. Аз бях между чука и наковалнята. Бях готова да се отърва от Фадавах, след като Кралството бъде победено и задържа целия Ябон, но със Залтаис нямаше как да го постигна.

— Никога не си си давала сметка за последствията, Йорна.

— Кахил, моля.

— Харесва ли ти да си мъж този път?

— Понякога е полезно. Но ми липсва предишното тяло. То беше много по-красиво. — Съществото, което някога беше било съпругата на Накор, лейди Кловис и Изумрудената кралица, го изгледа и добави: — А ти от доста време използваш това тяло. Поизхабил си го.