Читать «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона» онлайн - страница 14

Ерик разбра какво иска да каже Уилям с „положението сега“ — знаеше, че през морето се приближава ужасна нашественическа армия и че ще дебаркира след по-малко от две години.

— Какъв избор?

— Искам да ви предложа пост в командването — каза Уилям. — Ще получите ранг рицар-лейтенант в армията на принца и ще ръководите тежките пиконосци на Крондор. Вашите умения с конете… ами, просто не мога да измисля по-подходящ човек за тази работа.

Ерик погледна Калис.

— Сър?

— Аз бих предпочел да останеш с Пурпурните орли — каза Калис.

— Тогава ще остана — отвърна без колебание Ерик. — Обещах.

Уилям се усмихна със съжаление.

— Предполагах. Но все пак трябваше да попитам.

— Благодаря за поканата, милорд — каза Ерик. — Поласкан съм.

Уилям се ухили на Калис.

— Май използваш някаква магия. Той вече е почти най-добрият тактик, когото съм срещал — а ако продължава да учи така, наистина ще стане най-добрият — а искаш да го загубим като най-обикновен тиранстващ сержант.

Калис се усмихна с онази лукава насмешка, която Ерик познаваше много добре, и отвърна:

— В момента имаме повече нужда от тиранстващи сержанти, които да обучат войниците, отколкото от тактици, Уили. Освен това моите тиранстващи сержанти не са като твоите.

Уилям сви рамене.

— Прав си, разбира се, но когато дойдат, всеки от нас ще иска най-доброто, което можем да намерим, да е на наша страна.

— С това не споря.

Уилям ги остави и Калис каза:

— Благодаря ти, Ерик.

— Обещах — повтори Ерик.

— На Боби ли? — попита Калис.

Ерик кимна.

Лицето на Калис помръкна.

— Е, след като познавахме добре Боби, по-добре е да ти кажа още сега — трябва ми старши сержант, а не бавачка. Ти ме спаси веднъж, Ерик фон Даркмоор, така че смятай, че си изпълнил изцяло обещанието си към Боби дьо Лунвил. Ако дойде момент да избираш между моя живот и оцеляването на Кралството, искам да направиш правилния избор.

Ерик не схвана веднага казаното.

— Старши сержант?

— Взимаш мястото на Боби.

— Но Джедоу е бил с вас по-дълго… — почна Ерик.

— Но ти си му хванал цаката — прекъсна го Калис. — Джедоу не е. Като сержант ще се справя отлично — виждаш как се оформят новобранците, — но ако го повиша, ще ми пречи повече, отколкото ще ми помага. — Вгледа се мълчаливо в лицето на Ерик. — Уилям не преувеличаваше за способностите ти като тактик. Ще трябва да поработим и над познанията ти по стратегия. Знаеш какво предстои и знаеш също така, че когато борбата започне, може да се окажеш на бойното поле със стотици мъже, които ще очакват от теб да им опазиш живота. Един древен исалански пълководец е нарекъл това „мъглата на битката“, а мъжете, които могат да опазят другите живи, докато наоколо ври и кипи, са рядкост.

Ерик мълчаливо кимна. С другарите си, които бяха пътували с Калис, той бе видял армията на Изумрудената кралица, известно време бяха част от нея, и си даваше сметка, че когато войската наемни убийци се изсипе на бреговете на Крондор, ще настъпи хаос. А сред този хаос можеха да оцелеят само добре обучените, дисциплинирани и корави мъже. И от тези мъже щеше да зависи съдбата на Кралството — и на останалата част от Мидкемия, — а не от традиционните армии.