Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 8

— Какъв кошмар! — извика Шеридан Бромлейт, когато юнгата за втори път й съобщи, че някакъв джентълмен я чака на кея. Въпросният джентълмен най-вероятно беше лорд Бърлтън, мислеше си тя.

— Кажете му да почака. Кажете му, че съм умряла. Не, чакайте. Кажете му, че все още сме неразположени от дългото пътуване.

Затръшна вратата под носа на младежа, спусна резето и се облегна на стената. Погледът й се спря върху уплашеното лице на прислужницата, с която делеше една и съща каюта.

— Това е истински кошмар — повтори Шеридан. — Но когато утре сутринта се събудя, кошмарът най-сетне ще е свършил, нали, Мег?

Мег така отчаяно поклати глава, че панделките на бонето й затрептяха.

— За жалост не е сън, а самата действителност. Ще трябва да говориш с барона и да му кажеш нещо… Нещо, което няма да го ядоса. Нещо, на което да повярва.

— Тогава със сигурност ще се наложи да премълча истината — горчиво промълви Шеридан. — Сигурно ще се разсърди, като му кажа, че съм свалила годеницата му по грешка на някое друго английско пристанище. А истината е, че всъщност съм я изгубила!

— Ти не си я изгубила, тя избяга! Госпожица Чариз избяга с господин Морисън при последното спиране на парахода.

— Въпреки това тя беше поверена на моите грижи и аз се провалих. Не оправдах доверието на баща й и на барона. Не ми остава друго, освен да сляза на кея и да заявя това пред годеника й.

— Не го прави! — извика Мег. — Ще ни хвърли право в тъмницата! Между другото, ще трябва да се постараеш да спечелиш благоразположението му, защото няма към кого другиго да се обърнем, нито къде да отидем. Госпожица Чариз отмъкна всичките пари. Няма с какво да си купим билети за връщане.

— Ще си намерим някаква работа. — Въпреки старанието си да говори самоуверено, Шери усети, че гласът й издайнически потрепва. Огледа тясната каюта с надеждата, че ще зърне подходящо местенце, където би могла да се скрие.

— Нямаш никакви препоръки — възрази Мег през сълзи. — И няма къде да преспим тази нощ, нито пари да си платим спането. Ще се наложи ла се свием в някоя канавка. Или нещо по-лошо!

— Какво би могло да бъде по-лошо от това? — подхвърли Шеридан, но когато Мег отвори уста да отвърне, тя вдигна ръка и я накара да замълчи.

— Не, недей — рече с присъщото си чувство за хумор и възвръщайки доброто си настроение. — Дори не си и помисляй за това, че бихме могли да се главим някъде като „бели робини“.

Лицето на прислужницата пребледня, устните й затрепериха.

— Бели… робини? — повтори на пресекулки.

— За Бога, Мег! Това беше… шега. Безвкусна шега.

— Ако се срещнеш с него и му кажеш истината, ще хвърлят и двете ни в затвора.

— Защо продължаваш да ми говориш за този проклет затвор? — избухна Шери.

— Защото тук има закони, госпожице, и ти… ние… сме нарушили някои от тях. Не нарочно, разбира се, но никой няма да ни пита. Хвърлят те в затвора и толкова — нито те питат, нито слушат онова, което им казваш. Само една част от хората тук означават нещо и тези хора задължително трябва да са от високо качество. Ами ако баронът си въобрази, че сме убили годеницата му или че сме откраднали парите й, или че сме я продали, или нещо от този род? Неговата дума срещу нашата. Ние сме никои и законът ще застане на негова страна.