Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 10

„Баронът взе ръката на Шеридан и я притисна пламенно към устните си.

— Вие сте моята единствена и вечна любов…“ „Графът беше толкова завладян от красотата на Шеридан, че не се стърпя и я целуна е думите:

— Простете ми, но не можах да ви устоя! Обожавам ви!“

И нейният предпочитан абзац… този, в който най-много обичаше да се вживява:

„Принцът я взе в силната си прегръдка и я притисна до сърцето си.

— И сто царства да имах, щях да ги заменя за теб, скъпа моя. Аз бях никой, преди да те срещна.“

Шеридан мечтаеше да изживее приключенията на героините от романите. Беше си изградила образа на своя герой: той трябваше да е силен и мускулест, но същевременно мил, нежен, остроумен и търпелив. Също така трябваше да е висок и красив — с гъста тъмна коса и прекрасни сини очи, които горяха от страст или искряха от смях. Той щеше да се смее заедно с нея, а тя да му разказва забавни анекдоти, за да вижда усмивката му и да чува смеха му. Той щеше да обожава книгите и да бъде много по-начетен от нея. Но не чак толкова, че да се възгордява или да се увлича в безкрайни философски тиради. Шери мразеше арогантните мъже и не понасяше някой да й заповядва какво да прави. Приемаше подобно поведение от страна на бащите на ученичките в училището по принуда, но не би допуснала собственият й съпруг да се държи така с нея.

И, разбира се, нейният романтичен герой щеше да се ожени за нея. Щеше да й предложи брак, падайки на колене пред нея с думите:

— Не предполагах, че съществува щастие, преди да те срещна… Не знаех какво е любов, преди да те срещна…

Харесваше й идеята да бъде нужна на измисления от нея герой, да бъде ценена не само заради външната й красота. След като той й поискаше ръката с такива сладки думи, нима би могла да го отхвърли? И така, за изненада и яд на всички жители на Ричмънд, щата Вирджиния, двамата щяха а се оженят. После любимият й щеше да отведе нея и леля Корнелия в прекрасното си имение, разположено на някой живописен хълм, където щеше да посвети живота си на това да ги направи щастливи и където най-големият им проблем щеше да бъде да решат коя рокля да облекат при един и друг случай. Той щеше да й помогне да открие баща си щеше да го повика да живее заедно с тях…

Шери мечтаеше нощем и за нея нямаше значение, че едва ли щеше да срещне подобен съвършен мъж. На сутринта ставаше, сресваше гъстата си червеникава коса и я връзваше ниско на тила, после поемаше към училището, където никой не подозираше, че строгата госпожица Бромлейт, която ученичките, родителите и персоналът вече отнасяха към графата „стара мома“, беше отчайващо романтична по душа.

Беше успяла да заблуди всички, включително и себе си, че е образец на здрав разум. И сега в резултат на нейната прекалена самоувереност Чариз беше обречена да прекара живота си с един обикновен господин, вместо с уважаван благородник, с мъж, който би могъл да направи дните й отвратителни, стига да поискаше. Ако бащата на Чариз не умреше от сърдечен удар при тази новина, той без съмнение щеше да посвети остатъка от живота си в търсене на най-ефективни методи да отмъсти на Шеридан. А бедната Мег, която беше лична прислужница на Чариз в продължение на пет дълги години, най-вероятно щеше да бъде изхвърлена на улицата без препоръки, което щеше да я осъди на мизерия до края на дните й. Това бяха най-добрите възможности! И то в случай, че Шери и Мег успееха по някакъв начин да се върнат в Америка. Ако Мег беше права — а тя беше почти сигурна, че прислужницата не греши — двете щяха да прекарат живота си в килия в някой влажен и тъмен английски затвор.