Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 5

Стивън изкрещя предупредително, но беше късно.

2

Възрастният иконом стоеше подпрян на бастуна си и почтително слушаше младия господин, който му разказваше за неочакваната смърт, сполетяла господаря му само преди няколко часа. Икономът не си позволи да прекъсне лорд Уестморланд нито веднъж и когато лордът най-после замълча, Ходжкин успокоително рече:

— Много лошо, милорд — както за бедния лорд Бърлтън, така и за вас. Но какво да се прави — подобни неща винаги се случват и човек не може да обвинява себе си за едно или друго произшествие. Злополуките са си злополуки — затова ги и наричаме така.

— Едва ли бих нарекъл прегазването и убийството на човек „злополука“! — рязко възрази Стивън. Горчивината в гласа му беше насочена към самия него, а не към стария иконом. Въпреки че нещастният инцидент беше главно по вина на пияния млад барон, който сам се беше наврял под колелата на каретата, все пак Стивън беше този, който държеше поводите. Той беше останал жив и незасегнат, а младият Бърлтън беше умрял. И още нещо — изглежда, нямаше кой да жали за смъртта на барона, а това според Стивън беше изключително несправедливо.

— И все пак не е възможно вашият господар да не е имал семейство… някакви родственици… някой, на когото лично бих могъл да обясня за случилото се?

Ходжкин едва забележимо поклати глава, внезапно осъзнал факта, че вече е безработен и че най-вероятно ще си остане такъв до края на дните си. Беше получил работа при младия барон поради простата причина, че беше единственият, който се беше съгласил да изпълнява едновременно функциите на иконом, лакей и готвач, и то за нищожната сума, която Бърлтън беше в състояние да му предложи като заплата.

Засрамен, че е допуснал да го обземе самосъжаление, възрастният човек се изкашля и рече:

— Лорд Бърлтън няма живи роднини, както вече ви казах. И тъй като съм постъпил на работа при барона едва отпреди три седмици, неговите познати не са ми… — Той внезапно млъкна и по лицето му се изписа ужас. — Мили Боже! Та аз съвсем забравих за годеницата му! Сватбата щеше да се състои тази седмица.

Чувството на вина, изпълващо Стивън, се засили, но той кимна и заговори:

— Коя е годеницата и къде мога да я открия? — Гласът му прозвуча решително.