Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 3

Хелън не възрази, но въпреки това не се сдържа и продължи:

— Искам да си призная, че изпитах ревност към Моника Фицуеъринг.

Стивън въздъхна и нетърпеливо зачака продължението. Знаеше, че тя ще му каже онова, което имаше да казва, но не направи нищо, за да я окуражи.

— Разбирам, че имаш нужда от наследник, но не можеш ли да се ожениш за някоя, която да е поне малко по-грозна от мен? И по-опърничава. Някоя малка вещица с нос като клюн и злобни очички би ме устроила идеално!

Стивън се засмя на сравнението, но реши временно да прекрати обсъжданията по въпроса, затова рече:

— Моника не представлява никаква заплаха за теб, Хелън. Не се съмнявам, че тя знае за нашата връзка, както и че няма да се опита да я прекрати.

— Откъде си толкова сигурен?

— Тя самата ми каза — равно изрече той и добави: — И за да сложа край на притесненията ти и на целия този разговор, ще ти припомня, че имам напълно приемлив наследник в лицето на Ноел — сина на брат ми. Нещо повече — нямам намерение нито сега, нито за в бъдеще да се свързвам с някоя жена с единствената цел да си осигуря законен наследник.

Стивън беше прям. Изражението на лицето й се промени от изненадано то стана объркано. Следващите й думи обясниха причината за нейната обърканост:

— Ако не сдобиването с наследник, каква друга причини изобщо може да обясни желанието на един мъж да се ожени?

Стивън сви рамене и леко се усмихна, отхвърляйки всички останали причини като тривиални, абсурдни или вероятни.

— Не виждам какво може да накара мъж като мен да сключи брак — отвърна той.

В напрегнатия й поглед се четеше любопитство, примесено с напрежение и разбиране.

— Винаги съм се питала защо навремето не се ожени за Емили Латроп. Освен че има изключително тяло и невероятно красиво лице, тя е една от малкото жени в Англия, които наистина могат да се похвалят с древно родословие и съответното възпитание — качества, достатъчни да я направят достойна за вашето семейство и за майка на бъдещия ти син. Всички знаят за дуела ти със съпруга й. Но ти не го уби, нито се ожени за нея година по-късно, когато старият лорд Латроп най-после предаде богу дух.

— Латроп беше обсебен от мисълта да защити честта на жена си и да сложи край на всички клюки по неин адрес, като предизвика на дуел един от многобройните й любовници. Единственото, което не мога да си обясня и до ден днешен, е защо горкият старец се спря точно на мен от целия легион подходящи кандидати.

— Очевидно годините са замъглили разсъдъка му.

Стивън подозрително я изгледа:

— Защо казваш това?

— Защото умението ти да боравиш с оръжие и качествата ти на отличен дуелист са легендарни.

— Всяко дете би спечелило дуел с Латроп — отвърна Стивън, отминавайки с безразличие комплимента за способностите му. — Той беше толкова стар и немощен, че пистолетът се тресеше в ръката му, затова трябваше да го придържа с две ръце.

— И въпреки това ти го остави да си тръгне от Рокъм Грийн без драскотина.

Стивън кимна:

— Сметнах, че ще бъде проява на нелюбезност от моя страна да го убия при така стеклите се обстоятелства.