Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 28

— Господарю — попита китаецът, — защо са го убили?

Устните на Тарлинг се свиха в полуусмивка.

— Май искаш да кажеш, че на този въпрос е трудно да се отговори, както и на другия. Добре, Лин Чу, достатъчно.

В момента основната му грижа бе не тази или някоя друга улика, а как да открие къде се крие Одет Райдър. Отново и отново се мъчеше да се досети. Защо Одет Райдър е приела такава дребна длъжност в универсалния магазин „Лайн“, след като майка й живее в охолство в Хартфорд? Кой е баща й — онзи тайнствен баща, който се появява и изчезва от Хартфорд, и каква роля е играл той в престъплението? А ако тя е невинна, защо потъна вдън земя, и то при такива странни обстоятелства? Какво знаеше Сам Стей? Омразата, която този човек изпитваше към момичето, бе неестествена, Само при споменаване на името й той избълва истински отровен гейзер и Тарлинг долови колко невероятно дълбока е ненавистта му, а също колко безпределно обича мъртвия.

Детективът се обърна нервно в леглото и посегна към чая тъкмо когато на вратата се почука тихо и в стаята се вмъкна Лин Чу.

— Дошъл е Умника — съобщи китаецът и с тези думи въведе Уайтсайд.

Гостът внесе в стаята нещо от своята будна свежа личност, заради която Лин Чу му бе дал този прякор.

— Е, господин Тарлинг — започна инспекторът, като извади малък бележник. — Боя се, че не съм постигнал много в проследяването на госпожица Райдър, но поразпитах на касата на Чаринг Крос и разбрах, че последните дни за континента са заминали няколко млади дами без придружител.

— И не сте разпознали в някоя от тях госпожица Райдър, така ли? — В тона на Тарлинг имаше разочарование.

Детективът поклати глава. Въпреки явния си провал той беше направил някакво откритие, което го радваше, защото признанието му за неуспеха съвсем не прозвуча тъжно.

— И все пак сте открили нещо — нетърпеливо му подсказа Тарлинг и Уайтсайд кимна.

— Да — призна той. — Имах голям късмет и се добрах до много интересна история. Разпитах на входа на перона1 няколко кондуктори с надеждата да намеря човек, който е видял момичето — имам нейна снимка, направена заедно с други служители в магазина, и поръчах да я увеличат, защото може да ни свърши работа.

Тарлинг кимна одобрително.

— Тъкмо разговарях с един, когато дойде някакъв кондуктор и разказа необикновена история за Ашфорд. През нощта на убийството имало нещастен случай с експреса за Европа.

— Спомням си, че четох нещо — потвърди Тарлинг, — но мислите ми бяха заети с убийството. Какво е станало?

— Една количка с багаж паднала между два вагона и единият дерайлирал — обясни Уайтсайд. — Пострадала само една пътничка, някоя си госпожица Стивънс. Очевидно става дума за обикновено сътресение на мозъка, но когато влакът спрял, я откарали в болницата „Котидж“, където тя е и досега. Доколкото разбрах, дъщерята на кондуктора е сестра в болницата и казала на баща си, че преди да дойде на себе си, тази госпожица Стивънс няколко пъти споменала за някакъв „господин Лайн“ и някакъв „господин Милбърг“.