Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 29

Тарлинг вече седеше в леглото и наблюдаваше събеседника си с присвити очи.

— Продължавайте — нареди тихо той.

— Не можах да измъкна кой знае какво от кондуктора, разбрах само, че дъщеря му останала с впечатление: Жената имала зъб на господин Лайн, а още повече на Милбърг.

Преди Уайтсайд да е прибрал бележника, Тарлинг се изправи и свали копринения си халат. Удари с юмрук един гонг и когато Лин Чу се появи, нареди нещо на китайски, което Уайтсайд не разбра.

— В Ашфорд ли отивате? Така си и знаех — заключи Уайтсайд. — Искате ли да дойда с вас?

— Не, благодаря — отвърна Тарлинг. — Ще ида сам. Имам чувството, че тази госпожица Стивънс е може би липсващият свидетел по делото и ще хвърли повече светлина върху случилото се по-предишната нощ от всеки друг, с когото сме разговаряли.

Установи, че трябва да чака цял час влака за Ашфорд, и закрачи нетърпеливо по широкия перон. Ето ти още едно усложнение! Коя беше госпожица Стивънс и защо е тръгнала към Дувър в нощта на убийството?

Стигна Ашфорд и едва намери файтон — валеше като из ведро, а той беше тръгнал без чадър или дъждобран.

Главната сестра го успокои за едно.

— О, да, госпожица Стивънс още е в болницата — заяви тя и Тарлинг облекчено въздъхна.

Все пак имаше вероятност да е изписана и отново да им се наложи да я търсят под дърво и камък.

Главната сестра го преведе по дълъг коридор, в края на който имаше голяма болнична стая. Вдясно от нея имаше по-малка врата.

— Сложихме я в самостоятелна стая, защото смятахме, че може да се наложи да я оперираме — поясни главната сестра и отвори вратата.

Тарлинг влезе вътре. Срещу него имаше легло, на което лежеше момиче — очите му срещнаха неговите. Той се закова на мястото си, сякаш ударен от гръм.

Защото „госпожица Стивънс“ беше Одет Райдър!

11

Торнтън Лайн е мъртъв

Известно време никой не проговори. Тарлинг тръгна бавно напред, дръпна до леглото стол и седна, без да отделя очи от момичето.

Одет Райдър! Жената, която цялата английска полиция издирваше, за която бе издадена заповед за арестуване по обвинение в предумишлено убийство, лежеше тук, в малката провинциална болница. За момент, само за момент, Тарлинг се усъмни.

Ако не се бе заел с делото и го следеше като страничен наблюдател, ако момичето не бе навлязло в живота му, внасяйки едно ново и смущаващо въздействие, от което преценките му вече не бяха така безпристрастни, той щеше да каже, че Одет се крие и е избрала тази болница като сигурно убежище. И името, с което се представяше, беше измислено — само по себе си вече подозрително обстоятелство.

Очите на момичето не се отделяха от неговите. В дълбините им се прокрадна ужас и сърцето на Тарлинг се сви. Едва сега той осъзна, че главната му цел в това разследване е не да открие убиеца на Торнтън Лайн, а да докаже, че момичето е невинно.

— Господин Тарлинг — рече Одет с леко странно запъване. — Аз… не очаквах да ви видя.

Бе започнала неубедително, още повече, че много внимателно бе репетирала онова, което смяташе да каже. След катастрофата, дойдеше ли на себе си, неизменно си мислеше за този мъж със сурово лице, какво ще каже той и какво ще направи при определени обстоятелства.