Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 26

— Е? — попита Уайтсайд.

— Е… — забави отговора си събеседникът му. — Нарцисите върху трупа на Лайн, които видях тази сутрин, бяха „Златни шпори“.

Той коленичи до лехата и започна да размества стеблата и да изучава внимателно пръстта.

— Ето на — каза детективът и посочи десетина стебла с откъснати цветове. — Ето откъде са взети нарцисите. Готов съм да се закълна. Вижте, всичките са откъснати наведнъж. Някой се е навел и е откъснал китка цветя.

Уайтсайд се усъмни.

— Понякога го правят немирни хлапетии.

— Те късат само отделни стебла — отвърна Тарлинг, — а крадците на цветя гледат да берат от различни места, за да не забележат градинарите от парка.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа, че по причини, известни само на него или на нея, човекът, убил Торнтън Лайн, е сметнал за необходимо да окичи трупа му с цветя и ги е взел оттук.

— А не от жилището на момичето, така ли?

— Убеден съм в това — заяви категорично Тарлинг. — Всъщност знаех го още тази сутрин, щом видях нарцисите, които сте занесли в Скотланд Ярд.

Уайтсайд се почеса озадачен по носа и рече:

— Колкото повече навлизаме в този случай, толкова повече се обърквам. Един мъж, един богат мъж, който привидно няма злостни врагове, е намерен мъртъв в Хайд Парк с навита около гърдите копринена нощница, с плъстени пантофи на краката и бележка на китайски в джоба… а освен това, за да се обърка съвсем полицията, и с жълти нарциси върху гърдите. Това е работа на жена, господин Тарлинг — заключи внезапно той.

Тарлинг се сепна.

— Какво искате да кажете?

— Че само жена ще сложи цветя върху трупа — отвърна спокойно Уайтсайд. — Тези нарциси ми говорят за жалост, съчувствие, а може би и за разкаяние.

По лицето на Тарлинг бавно се разля усмивка.

— Драги ми Уайтсайд, започвате да ставате сантиментален! А насам — вдигайки поглед, добави той, — привлечен от местопрестъплението, идва един господин, когото непрекъснато срещам, ако не се лъжа, господин Милбърг.

При вида на детектива Милбърг беше спрял, отдалеч личеше, че дава мило и драго, само и само да се изпари и да стане невидим. Но Тарлинг го съзря и Милбърг пристъпи със странната си, леко тътреща се походка, със сковано в усмивка лице, със същия разтревожен поглед, който детективът вече беше виждал веднъж.

— Добро утро, господа — поздрави той и със замах свали цилиндъра си. — Предполагам, господин Тарлинг, че не е открито нищо.

— Във всеки случай не очаквах да открия вас тук тази сутрин! — усмихна се Тарлинг. — Смятах, че сте зает в магазина.

Милбърг пристъпи смутено.

— Мястото ме привлича — рече той пресипнало. — Аз… не мога да се откъсна от него. — Сведе очи пред изпитателния поглед на Тарлинг и повтори въпроса си. — Има ли нещо ново?

— Би трябвало да питам вас — отговори спокойно Тарлинг.

Милбърг вдигна поглед.

— Имате предвид госпожица Райдър ли? Не, господине, не се намери нищо в нейна вреда и макар да правя най-старателни проучвания, не мога да открия сегашния й адрес. Много неприятно наистина.