Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 22

Торнтън Лайн беше мъртъв! Мъртъв, мъртъв, мъртъв! Тази ужасяваща, невероятна дума отекваше в съзнанието му при всяка крачка. Сам не можеше да почувства друго — всяка друга болка беше притъпена от огромното му страдание.

И кой бе виновен за всичко това? Чия измяна прекъсна този чуден живот? Сам изскърца със зъби. Одет Райдър! Помнеше името. Помнеше всички оскърбления, които тя беше нанесла на този мъж, на неговия благодетел. Помнеше и дългия разговор, който двамата с Лайн водиха сутринта, след като го пуснаха от затвора, и плановете, които бяха кроили.

Сам нямаше откъде да знае, че неговият герой го е лъгал и подтикван от нараненото си самолюбие и суета, е измислил безпочвени обвинения, говорил му е за простъпки, които никога не са извършвани. Престъпникът знаеше само, че този голям човек е починал заради омразата си, която според него бе оправдана.

Вървеше безцелно в западна посока, без да усеща, а и без да го е грижа, че го следи детектив, и тъкмо стигна до края на Пикадили, когато някой го хвана лекичко за ръката. Обърна се, видя познато лице и дебелите му устни се разтеглиха грозно.

— Няма страшно, Сам! — каза ухилен цивилният полицай. — Нищо лошо няма да ти се случи. Само искам да ти задам няколко въпроса.

— Откак… откак се случи това, непрекъснато ми задавате въпроси — изръмжа Сам.

И все пак се остави да го отведат на една пейка в парка.

— Виж, Сам, ще бъда откровен — каза полицаят. — В Скотланд Ярд нямаме никакви улики срещу теб, но смятаме, че би могъл да ни помогнеш. Познавал си господин Лайн, а той се е отнасял много добре с теб.

— Слушай, я млъкни — озъби се Сам. — Не желая да говоря за това. Не желая да мисля за това! Чу ли? Господин Лайн беше най-благородният човек на този свят, по-благороден от него не е имало, лека му пръст! О, Господи! — разрида се Сам и за смайване на детектива този закоравял престъпник зарови лице в ръцете си.

— Успокой се, Сам! Зная, че е бил свестен човек. Имаше ли някакви врагове — може да е казал нещо на човек като теб, което не би доверил на приятелите си?

Сам вдигна изпълнените си с подозрение зачервени очи и попита:

— Да не си навлека беда, ако проговоря?

— В никакъв случай, Сам — побърза да го успокои полицаят. — Хайде, помогни ни, пък ако някога изпаднеш в беда, може и да кажем добра дума за теб. Нали разбираш? Някой мразеше ли го?

Сам кимна.

— Жена ли? — попита детективът уж безразлично.

— Жена я! — отговори другият и изпсува. — Проклета да е! Жена беше! Той, господин Лайн де, се отнесъл добре с нея. Била без пукната пара, гладувала. Измъкнал я от калта и я настанил на работа, а тя тръгнала да го обвинява и черни!