Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 20

Джак Тарлинг напусна Хартфорд по-объркан от всякога. Беше помолил кочияша да го чака с кабриолета при портата и се зае да го разпитва.

Госпожа Райдър живеела от четири години в Хартфорд и се радвала на голямо уважение. Познава ли кочияшът дъщерята? О, да, виждал е младата дама веднъж-дваж, но обясни:

— Не идва много често. Всички казват, че не се разбирала с баща си.

— С баща си ли? Не знаех, че има и баща — ахна учуден Тарлинг.

Да, имала и баща. Не идвал често, обикновено пристигал от Лондон с късния влак и го откарвали до къщата със собствената му карета. Кочияшът не го бил срещал — всъщност го били виждали малцина, но всички го смятали за добър човек с големи връзки в Сити.

Тарлинг беше телеграфирал на инспектор Уайтсайд, помощника, който му бяха дали от Скотланд Ярд, и той го чакаше на гарата.

— Някакви новини?

— Да, господине, попаднахме на много важна улика — отговори Уайтсайд. — Дошъл съм с кола, ще поговорим за това на път за Скотланд Ярд.

— За какво става дума? — попита Тарлинг.

— Научихме го от слугата на господин Лайн — поясни инспекторът. — Както изглежда, действайки по указание на полицията, икономът е прегледал нещата на господин Лайн и на ъгъла на писалището му е намерил телеграма. Ще ви я покажа, когато стигнем в Скотланд Ярд. Има много важно отношение към случая и според мен може да ни отведе при убиеца.

При думата „телеграма“ Тарлинг неволно затърси в джобовете си телеграмата, която госпожа Райдър беше получила от дъщеря си. Извади я и отново я прочете. Беше изпратена от Централна поща точно в девет часа.

— Невероятно, господине.

Инспектор Уайтсайд, който седеше до него, бе прочел телеграмата.

— Какво му е невероятното? — попита изненадан Тарлинг.

— Видях подписа на телеграмата — Одет, нали? — поинтересува се човекът от Скотланд Ярд.

— Да — кимна Тарлинг. — Защо? Какво невероятно има в това?

— Ами, сър — каза Уайтсайд, — наистина е съвпадение, че телеграмата, която намериха на писалището на господин Лайн и в която му определят среща в някакво жилище на Еджуеър Роуд, също е подписана от „Одет“ и… — Той се наведе да види телеграмата, която все още беше в ръката на изненадания Тарлинг, и победоносно заяви: — И е подадена точно по същото време като тази!

Щом разгледа телеграмата в Скотланд Ярд, детективът се увери, че Уайтсайд му е казал истината. Спешно направи искане до Централна поща и след два часа пред него лежаха оригиналите на подадените телеграми. И двете бяха написани с един и същи почерк. Първата беше до майката на Одет, момичето й съобщаваше, че не може да отиде, а втората — до Лайн — гласеше:

„Бихте ли дошли в жилището ми довечера единайсет часа. Одет Райдър“

Сърцето на Тарлинг се сви. Неочакваната вест го стъписа. „Невъзможно е момичето да е убило Лайн — повтаряше си непрекъснато той. — Ами ако го е убило? Къде са се срещнали? Дали не са излезли заедно с колата и тя го е застреляла, докато са обикаляли парка? Но защо е бил по пантофи? Защо е бил без сако, а около тялото му е била омотана нощница?“