Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 23

Сам избълва порой от най-гнусните псувни, които детективът бе чувал някога.

— Ето такова било това момиче, Слейд — продължи той, обръщайки се към полицая свойски на фамилно име, както правят престъпниците. — Тя не заслужава да ходи по тази земя…

Гласът му пресекна.

— Мога ли да те попитам как се казва? — поинтересува се Слейд.

Сам отново се огледа подозрително.

— Виж какво — рече той, — остави ме да се оправя с нея. Не се безпокой, ще й натрия носа.

— Ще си навлечеш неприятности, Сам — каза замислено Слейд. — Ти само ни дай името. Дали не започва с „Р“?

— Откъде, по дяволите, да зная? — изръмжа престъпникът. — Не мога да чета. Казва се Одет.

— Райдър ли? — попита го нетърпеливо другият.

— Да. Била е касиерка в универсалния магазин „Лайн“.

— А сега се успокой и ми разкажи всичко, което ти е рекъл Лайн за нея, хайде, момчето ми!

Сам Стей се вторачи в него, после върху лицето му се мярна коварство.

— А ако е била тя? — промълви той. — Ех, да ми падне в ръчичките! Ще я пратя на топло!

Едва ли друго би могло да илюстрира по-добре манталитета на Сам от това, че дотогава не му беше хрумвало да „накисне“ момичето. Каква идея, каква великолепна идея! Той отново се озъби и изгледа детектива със странна усмивчица.

— Добре, сър — рече Сам. — Ще кажа на началството. Но не и на теб.

— Така и трябва, Сам — съгласи се благо детективът. — Можеш да кажеш на господин Тарлинг или на господин Уайтсайд, а те ще ти се отплатят.

Той взе такси и се отправиха със Сам, но не към Скотланд Ярд, а към малката кантора на Тарлинг на Бонд Стрийт. Тъкмо там бе детективското бюро на човека от Шанхай, там заедно с флегматичния Уайтсайд той очакваше да се върне детективът, когото беше изпратил да поеме Сам Стей от полицая, който го следеше.

Престъпникът влезе, тътрейки крака, в стаята, изгледа сърдито първо единия, после другия, кимна и на двамата, но отказа да седне на стола, който бутнаха към него. Главата му бучеше както никога преди това. Странно, забеляза го едва след като влезе в тихата стая, където срещна сериозния поглед на човек, чието сурово лице не си спомняше да е виждал.

— Хайде, Стей — подкани го Уайтсайд, когото престъпникът все пак позна, — искаме да чуем какво знаеш за това убийство.

Стей стисна устни и не отговори.

— Седни — рече Тарлинг и този път човекът се подчини. — Доколкото разбрах, момчето ми — продължи детективът, а когато бе настроен да убеждава, гласът му бе мазен-мазен, — си бил приятел на господин Лайн.

Сам кимна.

— Бил е добър с теб, нали?

— Добър ли? — Сам пое дълбоко въздух. — Бих дал сърцето и душата си, за да му спестя и минутка болка. Наистина, сър! Казвам ви честно и да пукна на място, ако лъжа! Той беше ангел, слязъл на земята… Боже, ако пипна някога тази жена, ще я удуша. Ще я очистя! Няма да я оставя, докато не я направя на парчета. — Гласът му се извиси, на устните му се появи пяна, цялото му лице се преобрази, обхванато от екстаза на омразата. — Тя го е грабила, грабила го е в продължение на години — изкрещя Сам. — Той се е грижил за нея и я е покровителствал, а тя, моля ви се, тръгнала да говори за него лъжи! Капан му заложила!