Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 18

— Какви последици има за вас това убийство? Укрепва или отслабва позициите ви?

Милбърг отговори усмихнато:

— За съжаление позицията ми укрепва, защото получавам по-голяма власт и по-голяма отговорност. Предпочитам да не се беше стигало до това, господин Тарлинг.

— Убеден съм — отсече сухо Тарлинг, беше се сетил за обвиненията срещу Милбърг.

След като си размениха баналности, те се разделиха.

Милбърг! Докато пътуваше за Хартфорд, Тарлинг се замисли за този вежлив мъж и установи, че му липсват някои съществени качества, които притежава всеки заслужаващ доверие човек.

В Хартфорд скочи в един кабриолет и даде адреса.

— Хилингтън Гроув ли, сър? Намира се на около три километра извън града — каза кочияшът. — При госпожа Райдър ли отивате?

Тарлинг кимна.

— Май не идвате с младата дама, която тя очакваше — продължи с въпросите си човекът.

— Не — отговори изненадан Тарлинг.

— Казаха ми да си отварям очите за една млада дама — обясни неопределено кочияшът.

Детективът се натъкна на нова изненада. Очакваше Хилингтън Гроув да е малка извънградска къща с претенциозно име. Изуми се, когато свърнаха през внушителна порта и подкараха по широка дълга алея, а накрая излязоха на покрито с камъчета пространство пред огромна сграда. Не си бе представял, че майката на касиерка в универсалния магазин „Лайн“ живее в подобна къща, а удивлението му нарасна още повече, когато му отвори прислужник.

Той го въведе в красиво и артистично обзаведена гостна. Тарлинг започна да си мисли, че е станала грешка, и тъкмо се зае да съчинява извинение за господарката на къщата, когато вратата се отвори и влезе една жена.

Беше някъде около четирийсет, но все още бе красива и се държеше със самочувствието на грандама. Обърна се изключително любезно към посетителя, ала Тарлинг остана с впечатлението, че долавя нотка на тревога както в израза, така и в гласа й.

— Боя се, че има някаква грешка — започна той. — По всяка вероятност съм попаднал на друга госпожа Райдър — исках да видя Одет Райдър.

Дамата кимна.

— Това е дъщеря ми — каза тя. — Знаете ли нещо за нея? Доста съм разтревожена.

— Разтревожена ли? — бързо попита Тарлинг. — Защо, какво се е случило? Няма ли я тук?

— Тук ли? — възкликна с широко разтворени очи госпожа Райдър. — Разбира се, че я няма.

— Но не е ли идвала? — настоя Тарлинг. — Не пристигна ли преди две вечери?

В отговор госпожа Райдър поклати глава.

— Дъщеря ми не е била тук. Обеща да дойде и да прекара няколко дни с мен, но снощи получих телеграма — почакайте за момент, ще ви я дам да я видите.

Излезе и бързо се върна с малка бланка, която подаде на детектива. Той я погледна и прочете:

„Няма да дойда. Не пиши на адреса. Ще се свържа с теб, когато пристигна там, закъдето съм тръгнала.“

Телеграмата беше подадена в Централната поща в Лондон и на нея беше отбелязан часът — девет вечерта, — три часа, преди да бъде извършено убийството.

7

Жената, замесена в убийството

— Мога ли да задържа телеграмата? — попита Тарлинг.

Жената кимна утвърдително. Детективът забеляза, че тя е нервна, чувства се неловко и е разтревожена.