Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 16

— Никакви — отвърна Кресуел. — Открихме, че господин Торнтън Лайн е имал доста сериозна кавга с една своя служителка, някоя си госпожица Одет Райдър…

Тарлинг притаи дъх. Беше нелепо да проявява толкова силен интерес към жена, с която е разговарял десетина минути и само седмица преди това изобщо не е познавал. Но по някакъв начин момичето му беше направило по-дълбоко впечатление, отколкото бе очаквал. На този мъж, прекарал живота си в разследването на престъпления и в изучаването на престъпниците, не му беше оставало много време да се интересува от жени, затова Одет Райдър се оказа откровение за него.

— Случайно зная за тази кавга. Зная и причината — заговори Тарлинг и накратко изложи при какви обстоятелства се е запознал с Торнтън Лайн. После попита с безразличие, каквото не чувстваше: — Какви улики имате срещу нея?

— Нищо определено — сподели полицаят. — Обвинява я онзи Стей. Но не пряко, само намекна, че по някакъв начин, който не изясни, тя била виновна за смъртта на Торнтън Лайн. Стори ми се странно, че знае нещо за момичето, но съм склонен да мисля, че Торнтън Лайн му се е доверил.

— А самият той? — поиска да знае Тарлинг. — Може ли да опише какво е правил миналата нощ и рано тази сутрин?

— Заяви, че се видял с господин Лайн в жилището му в девет часа — отговори полицаят — и той му дал пет лири в присъствието на иконома си. Тръгнал си, прибрал се в квартирата си в Ламбет и легнал много рано. Всички сведения, които успяхме да съберем, потвърждават показанията му. Разпитахме иконома на Лайн и неговите показания съвпадат с тези на Стей. Стей си е тръгнал в девет и пет, а в десет без двайсет и пет, или точно половин час по-късно, Лайн излязъл с двуместната си кола. Бил сам и казал на иконома, че отива в своя клуб.

— Как е бил облечен? — попита Тарлинг.

— Това е доста важно — кимна Кресуел. — Защото до девет часа — докато Стей не си тръгнал — бил с официално облекло, а после се преоблякъл така, както са го намерили мъртъв.

Тарлинг сви устни.

— Едва ли си е съблякъл официалните дрехи и си е сложил всекидневните за клуба — каза той.

Малко след това си тръгна от Скотланд Ярд дълбоко озадачен. Първо отиде на Еджуеър Роуд, където се намираше жилището на Одет Райдър. Нямаше я у дома и портиерът му съобщи, че отсъствала от предния следобед. Трябвало да й препращат писмата в Хартфорд. Дала му била адреса си — Хилингтън Гроув, Хартфорд.

Тарлинг бе разтревожен. Казваше си, че всъщност няма причини, но без съмнение бе разтревожен. А също и разочарован. Ако беше срещнал момичето и бе поговорил няколко минути с него, щеше да разсее всички подозрения. Всъщност добре знаеше: нея я нямаше, беше „изчезнала“ от жилището си в навечерието на убийството и това бе достатъчно полицията да се втурне по следите й. Тарлинг попита портиера: