Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 52

Но работата му беше да следи Ландън, така че щеше да си седи тук.

Следваше го из Бостън, което се оказа лесна задача въпреки трафика. Проследи го до кантората на адвоката му. Това му даде възможността да огледа и колата на Ландън. Нищо интересно.

Някъде час и половина по-късно го проследи в парка, след това до скъп фризьорски салон, където го изчака да му подстрижат косата. Не че забеляза особена разлика след петдесетте похарчени долара.

Какво пък, всякакви ги има.

След това Ландън спря в цветарския магазин и излезе оттам с букети.

Просто човек, който си върши делата из града, преди да иде при семейството си. Обичайната история.

Всъщност от видяното дотук можеше да заключи, че всичко, което Ландън прави, е повече от обичайно. Ако този тип бе убил съпругата си и се беше измъкнал, май не беше излязъл да празнува.

Докладът му до момента беше твърде къс. Няколко разходки по плажа, срещата със секси чистачката и с жената, която го беше прегърнала силно и всъщност бе омъжена майка на три деца.

Предполагаше, че между Ландън и чистачката прехвърчат искри, но не можеше да го докаже, преди обектът да се върне в къщата край брега.

Проучванията, които беше направил, показаха, че Абра Уолш си е имала вземане-даване със склонни към насилие типове, което би превърнало Ландън в перфектния партньор, стига наистина да беше размазал главата на жена си — нещо, в което Дънкан беше почнал да се съмнява. Може би Ландън беше настоящият й избор, но ключовата дума бе настоящ, тъй като не можеше да открие и трошица доказателство, че двамата са имали отношения преди убийството.

Нищо от наученото дотук не съвпадаше с настояването на клиента му, че Ландън е виновен, нито с убедеността на стария му приятел Улф, един от най-свестните полицаи в Бостън, че този човек е размазал черепа на невярната си съпруга.

Колкото повече наблюдаваше, толкова по-малко виновно му изглеждаше копелето.

За да събере повече информация, беше опитал както директния подход със секси чистачката, така и по-заобиколни методи със сервитьорката в бара и с някои други от местните. Просто отваряше дума за голямата къща на скалата и питаше — както би могъл да направи всеки турист — за историята и собствениците й.

Беше се наслушал на приказки за богатство, построено първоначално върху уиски, на истории за пиратско имане и за дестилационни фабрики в дните на Сухия режим. Легенди за откраднати съкровища, които се крият от поколения, семейни скандали, естествено и призраци, герои, злодеи, та до последния скандал с Илай Ландън.

Най-забавният му източник се оказа хубавата продавачка в магазина за сувенири, доволна да прекара половин час от мрачния следобед на късната зима в разговор с платежоспособния си клиент. Клюките често бяха най-добрият приятел на детектива, а Хедър Локаби се бе оказала доста дружелюбна.