Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 49

— Така е, но хората вземат решение под влияние на много фактори. Може да са го наели по препоръка на приятел, съдружник, друг член на семейството.

— Е, ако не са го наели те, идея нямам кой може да е.

— Адвокатът им нито отрича, нито потвърждава — обясни Нийл. — На този етап тя не е задължена да разкрива информация. Дънкан е бил ченге. Не е никак невъзможно двамата с Улф да се познават, а на Улф да му е хрумнало да провежда разследване. А ако случаят е такъв, той няма да си признае.

— Не изглежда и като да е негово дело, но… С нищо не можем да попречим на Дънкан да разпитва из Уиски Бийч, все едно кой е клиентът му. Не е незаконно.

— Но пък и ти не си задължен да разговаряш с него. Нито пък означава, че нашият детектив не може да задава въпроси за него. Не означава и че ще оставим нещата така.

— Да — съгласи се Илай. — Време е да разлаем кучетата.

— На този етап Пийдмънт само вдигат шум, опитват се да посеят съмнение в невинността ти, да върнат отново случая на дъщеря си в медиите и съответно сред хората. Страничният ефект на това е, че правят живота ти максимално неудобен. Така че тази история с детектива като нищо може да идва от тях.

— Но това си е тормоз.

— И то явен, да.

— Нека се забавляват. Няма как да стане по-лошо от времето, когато животът ми се беше превърнал в неспирен цирк. Минал съм през всичко това, ще мина и през тая история. — Вече го вярваше. Нямаше просто да остави нещата така, щеше да премине през тях. — Няма просто да си стоя, докато ме снимат, не и този път — продължи той. — Загубиха дъщеря си — съжалявам за това — но няма да им позволя да ме прецакат.

— Значи, когато адвокатката им се опита да прокара идеята за споразумение, което подозирам, че ще стане в някакъв момент, отговорът ни ще е категорично не.

— Категорично „майната ви“ ще бъде.

— Имаш право.

— Изкарах по-голямата част от изминалата година в мъгла, причинена от шока, вината, страха… С всяка промяна на вятъра тя ставаше по-малко плътна, но само ми разкриваше поредния капан. Още не съм се измъкнал от мъглата и — Бог да ми е на помощ — страхувам се, че може отново да се сгъсти и да ме задуши, но точно сега, точно днес съм настроен да рискувам с един от тези капани и да се измъкна отново на чист въздух.

— Така. — Нийл вдигна сребърната си писалка „Монблан“ над бележника. — Да обмислим стратегията.

Когато най-сетне напусна кантората на Нийл, Илай се разходи из парка „Бостън Комън“. Опита се да разбере как се чувства отново в Бостън, дори и само за ден. Не можеше точно да си отговори. Всичко си оставаше познато и в това имаше някакво успокоение. Първите зелени стръкчета, които под пролетното слънце се показваха от студената земя, носеха надежда и очакване.

Хората се съпротивляваха на вятъра, който днес не беше твърде силен, и обядваха на пейките, разхождаха се като него или просто вървяха нанякъде.

Спомни си, че беше обичал живота си тук. Отново изпита чувство на близост, усети, че има място и цел. Ако пожелаеше, оттук можеше хубаво да се разходи до адвокатската кантора, където някога беше консултирал клиенти и бе обмислял стратегии точно както преди малко Нийл беше постъпил с него.