Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 41

— Дадох ти достатъчно време да се установиш — каза Морийн, когато го пусна. — Май вече си го направил. Трябва да дойдеш на вечеря, да се запознаеш с Майк и децата.

— О, ами…

— Живеем точно до Абра. Ще нагласим нещата. Как е Хестър?

— По-добре. Много по-добре.

— Да й кажеш, че ни липсва в часовете по йога. Трябва да бягам — ха-ха — и да взема децата от тържеството. Добре дошъл отново, Илай. Радвам се, че се завърна в Блъф Хаус.

— Благодаря.

— Абра, ще поговорим по-късно. Ей, двамата с Майк планираме да идем в кръчмата в петък. Да убедиш Илай да дойде.

Помаха им припряно с ръка и побягна.

— Представа нямах, че двете се познавате — замислено каза Илай.

— Първи приятелки сме.

— Аха.

— А първите приятелки си споделят всичко.

Понечи да кимне, но внезапно го осени.

— Ох. Добре. — Отново си сложи слънчевите очила. — Хм.

Абра се засмя и го сръга в корема.

— Сладки секси тийнейджърски тайни.

— Може би трябва да избягвам мъжа й.

— Кого, Майк? Категорично не. Освен че е доста високо в личната ми класация по очарователност, той е добър човек. Добър баща. Ще ти хареса. Трябва да дойдеш в пъба в петък.

— Не го знам къде е.

— Преди там бяха „Скакалците“.

— Ясно. Добре.

— Доколкото знам, западнало е още преди да дойда тук. От три години е с ново име и нови собственици. Хубаво е. Забавно. Добро пиене, приятна компания, жива музика в петък и събота вечер.

— Всъщност не съм тръгнал да се социализирам.

— А трябва. Ще ти помогне срещу стреса — усмихна се тя.

— Какво?

— Когато разпозна Морийн, се усмихна. Истински. Радваше се да я видиш и си пролича. Искаш ли да повървим заедно? — Посочи към дома си. Преди да му даде възможност да откаже, го хвана за ръката и тръгна.

— Как се чувстваш? — запита го. — От последния масаж де.

— Добре. Беше права — обикновено усещам леки болки на следващия ден, обаче отпуска.

— Ще се почувстваш още по-добре, когато най-накрая се преборим със схванатите ти места. Свиквай да се отпускаш. Ще ти покажа и някои йога разтягания.

Не можеше да види очите му, но езикът на тялото му беше достатъчно ясен.

— Не мисля.

— Виж, това не е само за жени — каза това и въздъхна дълбоко.

— Да няма някакъв проблем?

— Спорех със себе си наум. Да ти кажа ли, или да не ти кажа нещо? И реших, че имаш право да знаеш, въпреки че сигурно ще се ядосаш. Съжалявам, че точно аз трябва да те ядосам.

— И какво е това, дето ще ме ядоса?

— Тази сутрин след тренировката по йога при мен дойде един мъж. Частен детектив. Казва се Кърби Дънкан и е от Бостън. Каза ми, че работел за клиент там. Искаше да ми задава въпроси за теб.

— Ами добре.

— Добре? Не е добре. Беше настоятелен и каза, че щял да ме компенсира за информацията, което лично аз намерих за оскърбително. Така че не е добре. Това е тормоз, което също не е добре. Той те тормози. Трябва…

— Да кажа на полицията? Мисля, че тази врата вече е затворена. Или да наема адвокат? Имам си.

— Не е правилно така. Полицията те дебна цяла година. И сега тя, а може би някой, който се крие зад адвокати и детективи, отново те дебне. Трябва да има начин да ги принудиш да спрат.