Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 36

— С картофи, моркови и зелен боб. Като за мъж. — Затвори фурната. — Беше се отнесъл за два часа. Трябваше да правя нещо.

— Два… два часа.

Абра махна разсеяно към часовника и се зае да вади чинии.

— Искаш ли да вечеряш?

— Естествено. — Погледна часовника, а после нея. — Направила си руло.

— Хестър ми остави списък. Рулото беше в първите три. Освен това си мисля, че можеш да понесеш малко червено месо. — Започна да реже ястието. — А, между другото. Ако ми поискаш кетчуп, за да го залееш с него, ще те ударя.

— Отбелязвам си и приемам.

— Още една спогодба. — Абра задържа чинията така, че той да не може да я достигне. — Почти мога да гарантирам споразумение в замяна на рулото. Можем да говорим за книги, филми, изкуство, мода, хобита и каквото и да е друго. Но нищо лично. Не и тази вечер.

— Става.

— Тогава нека да ядем.

5.

В сутерена на църквата Абра бавно поведе групата към финалната релаксация. Тази сутрин при нея се бяха събрали дванайсет човека — доста на брой за това време от годината и за този час от деня.

Големите групи поддържаха личната й удовлетвореност и стабилността на бюджета й.

Разговорите започнаха веднага щом дамите — и двама мъже — се изправиха на крака и започнаха да навиват постелките — и своите, и допълнителните, които тя винаги носеше за хората, които си нямаха собствени.

— Много добре се справи днес, Хенри.

Шейсет и шест годишният пенсиониран ветеринар й се усмихна наперено.

— Един от дните, в които мога да се задържа в „Половин луна“ повече от три секунди.

— Само продължавай да дишаш. — Абра си спомни как когато жена му го беше довела на курса едва ли не с пищене и влачене, Хенри не бе в състояние да докосне пръстите на краката си.

— Помнете — извика тя. — Следващата ни среща е във вторник.

Морийн се приближи, докато Абра си навиваше постелката.

— Ще дойда, а ще имам нужда и от малко сериозно кардио. Направих кексчета за училищната забава на Лиъм днес. Изплюсках цели две.

— Какви бяха?

— Шоколадови с маслен крем и захарна глазура. Със захарни пръчици и желатинови топчета.

— А моето къде е?

Морийн се засмя и се потупа по корема.

— Изядох го. Трябва да се прибирам, да си взема душ, да се облека като примерна мама и да занеса кексчетата. А после смятам да те моля и да те изнудвам да бягаш с мен, за да успея да изгоря всички тия калории. Децата ще имат тържество след училище, а аз съм затрупана с документи за попълване, така че нямам извинение.

— Потърси ме по-късно, след три. Дотогава имам работа.

— Илай?

— Не, той ми е в графика за утре.

— Там нещата още ли вървят добре?

— Е, само две седмици минаха, но да, бих казала, че вървят добре. Вече не ме гледа с оня поглед „тая пък какво, по дяволите, прави тук“. По-скоро ме възприема като нещо обичайно. Когато съм там през деня, обикновено е затворен в кабинета си и пише… и ме избягва, като се измъква от задната врата за разходка, щом се запътя към горния етаж. Обаче яде, когато му оставям храна, и не прилича на призрак.

Напъха постелката си в сака.

— Но все още като му правя масаж — дотук са четири — все едно започвам от нулата. Зареден е с толкова много напрежение, да не говорим, че виси пред компютъра с часове.