Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 38

— Имате пълномощно да плащате за клюки? Не, благодаря. Когато клюкарствам, го правя безвъзмездно. — Взе постелките от ръцете му и се отправи към колата си на паркинга.

— Да нямате лични отношения с Ландън? — предизвика я Дънкан.

Абра усети как челюстта й се стегна и го прокле, задето развали настроението й, придобито от йогата. Метна постелките и сака си в багажника на колата и отвори вратата. И в безмълвен отговор на въпроса му, преди да влезе вътре, му показа среден пръст. Завъртя ключа и потегли.

Раздразнението от срещата остана, докато обикаляше от работа на работа, от задача на задача. Дойде й на ум да отложи записания масаж, но не можа да измисли оправдание. Не можеше да наказва клиента си, защото някакъв нахален детектив от Бостън си позволяваше да се бърка в живота й. Така я беше извадил от релси, че стана груба.

Не в нейния живот се бъркаше, напомни си тя. А в живота на Илай.

И все пак това й се стори забележително нечестно и досадно.

А тя знаеше всичко за нечестното и досадното.

Когато Морийн й прати съобщение, че е готова за джогинга, за малко да й откаже. Вместо това реши, че малко спорт и компания може да са точно това, от което има нужда.

Преоблече се, дръпна ципа на анорака си, сложи си шапка, нахлузи ръкавиците си без пръсти и се срещна с приятелката си на стълбите за плажа.

— Имах нужда от това. — Морийн подтичваше на място. — Осемнайсет хлапета, натъпкани със захар. Трябва да удвоят заплатите на всички учители в Америка и да им поднасят букет от рози всяка скапана седмица. А, и бутилка уиски „Ландън“ със златен етикет.

— С други думи, кексчетата ти са отбелязали успех.

— Налетяха им като скакалци — потвърди Морийн и погледна надолу към брега. — Не съм уверена дали остана и една захарна пръчица. Наред ли е всичко?

— Защо?

— Ами виж как си се смръщила. — Морийн се почука между веждите.

— Мамка му. — Абра потърка мястото инстинктивно. — Ще ми излязат бръчки. Дълбоки.

— Не, няма. Мръщиш се само когато си наистина разстроена или вбесена. Кое от двете е?

— Може би и двете.

Започнаха да тичат бавно. Вълните се плискаха до тях, пясъкът беше покрит с буци сняг.

Морийн познаваше приятелката си и си замълча.

— Видя ли оня тип, когато си тръгваше тази сутрин от йогата? Среден на ръст, кестенява коса, симпатично лице, с малко шкембе?

— Ами не знам… може би. Аха. Задържа ми вратата да мина. Защо? Какво е станало?

— Слезе долу.

— И какво стана? — Морийн замръзна на място, а после затича, за да я настигне. — Мила, да не е опитал нещо? Да не би…

— Не. Не, нищо подобно. Това е Уиски Бийч, Морийн, не ти е Южен Бостън.

— И все пак… Мамка му! Не трябваше да те оставям сама долу. Мислех си за тъпите кексчета, да му се не знае.

— Нищо такова, казвам ти. А и кой ходи на ония курсове по самоотбрана за жени?

— Ти, но това не означава, че най-добрата ти приятелка трябва да се измъква и да те оставя сама.

— Той е частен детектив от Бостън. Хайде де! — сопна се Абра, когато Морийн спря отново. — Продължавай. Трябва да си оправя настроението.