Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 254

— Ами помисли сега.

— Мислех си, че ще говорим за преместването ми тук, да заживеем заедно официално. Да предприемем следващата стъпка.

— Можем да го направим. Ако само това мога да получа в момента, нека го направим. Знам, че е внезапно, и съзнавам, че двамата сме допускали големи грешки. Но те са зад нас. Искам да се оженя за теб, Абра. Искам да започна истински живот с теб, да направя семейство с теб, да споделям дома си с теб.

Би могъл да се закълне, че може да понесе всичко, но не и да усеща как пръстенът изгаря ръката му като огън, като живот.

— Гледам те и виждам бъдещите дни и всички възможности, които ни носят. Не искам да чакам, за да започнем, но ще го направя. Ще изчакам, но трябва да знаеш, че ти не само ми помогна да се върна, да видя истински живота, който исках и който бих могъл да имам. Трябва да знаеш, че ти си животът, който наистина желая.

Сърцето й блъскаше в гърдите. Тя погледна Илай — от прозорците зад него се изливаше златнорозовата светлина на залязващото слънце. И си помисли, че това е любовта. Такава е. Трябваше да приеме дара.

— Обичам те, Илай. Вярвам на сърцето си — научих се да го правя. Мисля, че любовта е най-могъщата и най-важна сила във вселената, а ти имаш моята. Искам твоята. Можем да изградим живота, който и двамата желаем. Вярвам в това. Можем да го изградим заедно.

— Но нали искаш да изчакаме?

— Как пък не! — разсмя се Абра и се притисна към него. — Боже мой! Ето те къде си. Любовта на живота ми.

С ръце, обвити около раменете му, притисна устни в неговите и се остави да потъне дълбоко, много дълбоко в първата целувка на новото обещание.

Илай се залюля с нея, но се задържа.

— Чакането щеше да ме убие.

— Добре че не ти се наложи. — Абра протегна ръка. — Направи го официално.

Когато Илай постави пръстена на пръста й, тя отново го прегърна и вдигна ръка към слънцето.

— Прекрасен е… и е топъл.

— Като теб.

— Харесва ми, че е старинен, че е бил предаван в семейството ви. Харесва ми, че съм твоето семейство. Кога попита Хестър за пръстена?

— Когато й занесохме цветята, след като бяхме при Идън Съскайнд. Не можех да ти предложа тогава, не исках да ти предложа, докато това не приключи. Сега всичко е ново и за двама ни. Вземи това място, Абра, вземи мен, просто вземи всичко.

— И двамата вземаме всичко. — Абра отново притисна устни в неговите в мека, дълга и любяща целувка. — А после ще имаме дори повече.

Пръстенът на ръката й улови слънчевите лъчи и заблестя, както го беше правил на ръцете на поколения жени от семейство Ландън.

После постепенно заблещука по-спокойно — досущ като обкования в желязо сандък, който някога бе изплувал на брега на Уиски Бийч от разбития „Калипсо“ заедно с опитния му капитан.

Информация за текста

$id = 7721

$source = Моята библиотека

Издание:

Нора Робъртс. Уиски Бийч

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2013

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-389-8

1

Домът, къщата на скарата. — Б.пр.

2

Смеещата се чайка. — Б.пр.