Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 246
Нора Робъртс
Остави думите да проникнат в съзнанието на Съскайнд.
— Да вземем и оръжието, което извадихте. Потвърдено е вече, че то е регистрирано на Кърби Дънкан. Как се сдобихте с пистолета на Дънкан?
— Аз… намерих го.
— Просто щастлива находка? — усмихна се Корбет. — Къде го намерихте? Кога? Как?
Наведе се към Съскайнд.
— Нямате отговор на това. Дайте си малко време да помислите, а докато го правите, поразсъждавайте и над това. Много хора си въобразяват, че като носят ръкавици или като изтрият пистолета, са в безопасност. Но рядко се сещат да носят ръкавици, когато зареждат оръжието. Подхвърлили сте пистолета в дома на Абра Уолш, Съскайнд, но отпечатъците по куршумите, които съдебните медици извадиха от тялото на Дънкан, не бяха нейните. Познайте чии са.
— Беше самозащита.
— Звучи смислено. Разкажете ми.
— Дойде при мен. Аз се защитавах. Той… нападна ме.
— Както ви нападна Абра Уолш ли?
— Нямах никакъв избор. Той дойде при мен.
— Застреляли сте Кърби Дънкан и сте хвърлили тялото му от скалите на фара?
— Да, при самозащита… И той си извади пистолета. Нахвърли ми се, беше въоръжен, сбихме се. Беше нещастен случай.
Корбет се почеса по врата.
— Май сте твърде предразположен към нещастни случаи. Работата обаче е там, че ние тук сме добри в работата си. Кърби Дънкан не е бил застрелян отблизо, докато се е боричкал. Съдебните медици са категорични.
— Така стана. — Съскайнд прибра ръцете си. — Беше самозащита. Имах правото да се защитя.
— Имате право да нахлувате в частна собственост и да ровите из нея, да изоставите ранена възрастна жена, която е паднала, защото сте проникнали в дома й, докато е спяла, да нападнете друга и да убиете мъж. Ще откриете, че законът не признава ни едно от тези ваши права, Съскайнд, и ще разполагате с продължително време да мислите над това в затвора, където ще излежавате доживотна присъда за убийство първа степен.
— Беше самозащита.
— С това ли ще обясните защо убихте Линдзи Ландън? И тя ли ви нападна и заплаши, та се наложи да й разбиете главата отзад, за да защитите себе си?
— Не съм убил Линдзи! Ландън я е убил, а вие, ченгетата, го оставихте да се измъкне. Парите и името му, затова тя е мъртва, а той — свободен и се разпорежда в къщата, която по право е моя.
Корбет погледна към двустранното огледало и леко кимна. Тихо въздъхна. Надяваше се, че не допуска грешка, но сделката си беше сделка.
— Откъде знаете, че Ландън я е убил?
— Защото го направи. Тя се боеше от него.
— Казала ви е, че се бои от съпруга си?
— Беше развалина, след като оня ден й се нахвърли пред хората. Каза ми, че е способен на всичко. Заплашил я, казал й, че ще я накара да съжалява, че ще си плати. И това е записано! Обещах й, че ще я пазя, ще я пазя от всичко. Тя ме обичаше. И аз я обичах. Ландън вече се беше разделил с нея, но когато научи за нас, не можа да понесе, че тя е щастлива. Отишъл е там и я е убил, после е купил ченгетата и се измъкна.