Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 245

— Струва ми се, че е трябвало да наемете адвокат — вмъкна Корбет, — а не да копаете ровове в мазето с кирка.

— Да не си мислите, че не съм опитал? — Съскайнд рязко се наведе напред, а лицето му почервеня от ярост. — Получих само уклончиви отговори и извинения. Било прекалено отдавна и тя не била законна наследница. Не можело да предявявам права. Но правата на кръвта, моралните права? Съкровището е било плячка и е принадлежало на моя предшественик, не на Ландън. То е мое.

— Значи имате моралното право и правото на кръвта няколкократно да влезете с взлом в Блъф Хаус и… защо точно в мазето?

— Виолета казала на сина си, че Брум й дал указания да го скрие там, за да е в безопасност.

— Добре де, а не си ли помислихте, че за двеста години някой може да го е намерил и да го е похарчил?

— Тя го е скрила. То е там и е мое по право.

— И вие вярвате, че това право ви позволява да нахлувате, да рушите собственост и да блъскате стари дами по стълбите?

— Не съм я блъснал. С ръка не съм я докоснал. Беше нещастен случай.

Корбет вдигна вежди.

— Стават нещастни случаи. Разкажете ми за този.

— Трябваше да се кача на третия етаж, за да огледам. Ландън са натрупали там много неща. Трябваше да видя дали няма да намеря нещо, което да ми даде по-точни указания за Зестрата. Старата дама се събуди, видя ме, побягна и падна. Това е. С пръст не съм я докоснал.

Не, не си я докоснал, помисли си Корбет. Просто си я оставил да лежи потънала в кръв в подножието на стълбите.

— Видяхте ли я да пада?

— Разбира се, че я видях да пада. Бях там, нали така? Не беше моя вината.

— Добре, нека се изясним. Промъкнали сте се в Блъф Хаус на двайсети януари тази година. Госпожа Хестър Ландън си е била вкъщи, видяла ви е, опитала се е да избяга от вас и е паднала по стълбите. Така ли беше?

— Точно така. Не съм я докоснал.

— Но сте докоснали Абра Уолш в нощта, когато е дошла в Блъф Хаус, след като сте прекъснали електричеството и сте влезли с взлом.

— Не съм я наранил. Просто трябваше да… да я задържа, докато успея да се измъкна. Тя ме нападна. Точно както Ландън ме нападна тази вечер. Вие видяхте това.

— Видях да се пресягате за оръжието, което носехте. — Корбет изгледа Вини.

— Да, сър. Свидетелствам същото. Разполагаме и с оръжието като доказателство.

— Щастлив сте, че се отървахте само с два юмрука. Сега да се върнем към нощта, когато сте се сблъскали с Абра Уолш в Блъф Хаус.

— Току-що ви казах. Тя ме нападна.

— Интересно твърдение. А Кърби Дънкан, и той ли ви нападна, преди да го простреляте и да хвърлите тялото му от скалите при фара?

Челюстта на Съскайнд отново затрепери. Той отмести поглед.

— Не знам за какво говорите, нито пък знам кой е Кърби Дънкан.

— Кой беше. Ще ви опресня паметта. Той беше частният детектив от Бостън, когото сте наели, за да следи Илай Ландън. — Корбет вдигна ръка, преди Съскайнд да проговори. — Нека спестя малко време. Може би си мислите, че сте покрили следите си. С нахлуването в офиса на Дънкан и в апартамента му, за да се отървете от записите му. Но когато бързат, хората забравят дребни нещица. Например, че файловете може и да са копирани. И че това, което имате, ще излезе наяве, когато пратим екип да претърси къщата ви тук и още един за апартамента ви в Бостън.